На първия си концерт събрахме астрономическата сума от 400 лева, дадохме я за пострадалите от земетресението в Стражица – по комсомолски път. Кой не обича Звезди, кой не му е припявал! Звездомир Керемидчиев, вокалистът на една от най-емблематичните български рок групи – „Ахат“, е неуморен с идеите си за нова музика, вдъхновен за нови походи и подвизи. Бандата е създадена през 1986 г. и още с първите си години печели вниманието на публиката с песни като „Походът“, „Черната овца“, „Дървото“ и „Монолог“. Освен с „Ахат“, през годините той е свързан и с „Аналгин“. През 2026 г. „Ахат“ отбелязва 40 години от създаването си и подготвя юбилейно турне през ноември.
Звезди, 40 години „Ахат“ не стигат, имате годишнина! Какво планирате? През годините бандата се е събирала и е била на пауза доста пъти. Да, 40 години са, но не сме били активни плътно през цялото време. Аз работех в чужбина по едно време. През 1998 година планирах да се прибера в България от Щатите за празниците, когато ми се обади Денис Ризов и каза: „Братле, имаме възможност да подгряваме за концерта на Deep Purple в България!“. Deep Purple идваха за първи път у нас. И аз отвърнах: „Ами аз така или иначе идвам“. Той каза: „Не, моля те, ела по-рано“. Взех билет по-рано и две седмици преди семейството ми бях в София за репетиции. Свирихме на 28 ноември като предгрупа на Deep Purple и този концерт беше записан и излезе на диск със списание „Ритъм“. И като видяхме, че има интерес, Денис предложи да се съберем и да започнем да пишем нова музика, което ние и направихме.
Денис предложи да отидем да запишем този нов албум в Америка. Албумът се казва Made in USA. Има десет парчета. След това се случиха много неща, през годините, аз пеех с „Аналгин“, Денис направи тв шоуто си по БНТ и така нататък. Сега планираме турне през ноември. Надявам се като мине това турне да не спрем отново, а напротив, то да ни ентусиазира и да ни вдъхнови. Да седнем да правим нова музика. Турнето започва на 7 ноември в Габрово, на 8 ноември сме в Плевен, на 27 сме в Стара Загора. На 13-ти сме в Пловдив, на 15-и сме във Варна, на 16 в Русе и на 18 в Ямбол. Може и да прибавим Сливен.
Разкажи за „връзката ти“ с Deep Purple – душевна, а после и наяве. Снощи даже беше на концерта им, а и са ти повлияли в музикално отношение, освен че сте свирили на една сцена. Беше изключително! Аз снощи отново се убедих в това като видях как Иън Гилън – на 81 години пееше великолепно, дирижираше шоуто, разказваше истории между песните. Той пя както никога през последните петнадесет години и повече. Беше в изключителна форма. Групата звучеше толкова здраво, свежо, все едно слушаш банда тийнейджъри, които свирят едно към едно песните на Deep Purple, кавъри. Толкова жизнени бяха. Снощи гледах някакъв прероден Deep Purple, който никога не съм виждал. Забележителен концерт.
Това е групата, която ме вдъхнови и която чух за първи път в пети клас и заради която си казах: Това искам да правя един ден, това ще бъде моят живот. А когато свирихме през 1998 заедно, беше много приятно – Роджър Глоувър разказваше стари истории, смеехме се там, той беше страхотен пич и каза: „Пейси е болен. Иън си пийна и реши, че трябва да се отпише. Лорд спря да пие, не му се ходи по барове. А пък Стив, джитка на борсата и седи на компютъра си. Кога спира, никой не го знае“.
Да си припомним славните времена – кои са първите ти спомени от формирането на бандата? Ето как изглежда началото. През 1986 г. имахме една банда, в която свирихме аз, Денис Ризов и Божо Главев. Там беше и Александър Мариновски от „Сигнал“, едно момче от Пловдив и едно момче от Плевен – колеги от консерваторията. Групата се казваше „Оазис“. Вече бяхме започнали да правим няколко авторски песни, плюс кавъри на разни банди, които ни харесваха. Имахме в тази формация няколко концерта – два или три тук, в столицата, и след това имахме цяло турне, повече от десет концерта. Беше много яко. За ония години – романтика.
Ти подкрепяш кампанията „Чудесата на България“, затова да те попитам на кое място като историческа, природна забележителност искаш да направиш концерт? Местата са две. Едното е от новото време, което в момента господин Любомир Пашов прави. Това е село Раювци в Еленския Балкан. Той всяка година събира скулптори и художници и носи специални камъни, от които тези хора зидат скулптури на герои от историята ни: писатели, царе, ханове, войводи. Другото място е над Мадарския конник.
Източник: standartnews.com
