Напусна ни талантливият музикант, текстописец, аранжор и вокален педагог Боян Христов. През последната година той водеше изключително трудна битка с онкологично заболяване, като в негова подкрепа бе организирана и мащабна дарителска кампания за събиране на средства за лечение.
За критичното му състояние и нуждата от финансова помощ по-рано информира и БНР. Тъжната вест беше споделена официално на страницата, посветена на каузата за неговото възстановяване. В прощалното съобщение близките му изказват искрени благодарности както към медицинските екипи, така и към всички хора, които са го подкрепяли морално и материално през тези изпитания.
„Скъпи приятели, с огромна болка ви съобщаваме, че нашият мил и чистосърдечен Боби отлетя от този свят след една героична борба за живот, която той води смело до последния си дъх. Благодарим на всички лекари, които направиха и невъзможното за него. Благодарим и на всички вас, които подадохте ръка в тези тежки моменти. Душата му вече е свободна от болката, а талантът му ще остане вечен“, пишат близките му.
Боян Христов беше много повече от певец. Макар името му да не беше постоянно в светлината на прожекторите, той бе ключова фигура в музикалните среди, отговорен за цялостното изграждане на много артисти и песни. През годините той си сътрудничи с големи имена като Мария Илиева, Любо Киров, Поли Генова, Поли Генова, Хилда Казасян, Михаела Филева и Мариана Попова.
Роден в Пловдив в семейство на музиканти, Боян израства с любов към изкуството. Още от дете мечтае за професионална кариера, а първият му голям успех идва с участието му в предаването „Хит минус едно“, където печели с песента „Hello“ на Лайнъл Ричи. Въпреки че по образование е актьор, музиката остава неговото истинско призвание.
Боян винаги е търсил дълбочина в работата си – не е искал просто да създава комерсиални продукти, а да разкрива истинската същност на изпълнителите. Той стои зад хитове като „Нека вали“ на Мария Илиева. В по-ранните си години беше част и от момчешката група „032“. Въпреки че притежаваше силен глас, той често предпочиташе да остане зад кадър, изграждайки звученето и визията на проектите. Музикалната общност ще го помни като един от най-всеотдайните творци, чието наследство ще продължи да живее чрез песните му.
Източник: zajenata.bg
