Под открито и ясно небе снощи в България можеше да се наблюдава с невъоръжено око рядко за нашите географски ширини явление – полярно сияние, което обагри небето в червено. На какво се дължи то обясни Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, цитиран от БТА.
От България такова явление може да се види след мощно изхвърляне на коронарна маса от Слънцето, при това ако изригването е било в посоката, в която се намира Земята в момента.
След като потокът от заредени частици пропътува разстоянието между Слънцето и Земята, той бомбардира земната магнитосфера и дори я огъва откъм нейната дневна страна. Поражда се геомагнитна буря, която може да доведе до смущения в радиовръзките. Тези частици от слънчевата плазма, които навлизат във високите слоеве на нашата атмосфера, пораждат полярните сияния.
В редки случаи – когато процесът е много интензивен, полярните сияния могат да се наблюдават и от по-ниски географски ширини. Интензивността на потока от заредени частици, т.е. на корпускулярната радиация от Слънцето, се оценява по геомагнитния ефект, който тя предизвиква, чрез т.нар. планетарен Kp индекс.
Това е балометрична (логаритмична) величина, която може да има стойности от 0 до 9 и се определя от множество наземни геомагнитни станции, намиращи се в северното и в южното полукълбо на Земята. Снощи между 16:45 ч. и 18:45 ч. Kp индексът достигна и леко надмина стойност 8, след което започна да спада.
Тези явления се следят с повишено внимание, тъй като не са безобидни. Освен проблемите с радиовръзките, след мощни слънчеви изригвания и породените от тях геомагнитни бури могат да настъпят аварии в енергийните системи и в кабелните телекомуникационни мрежи на големите държави.
Причината е, че в проводниците на електропреносните мрежи се индуцира допълнително напрежение, което може да изкара от строя важни съоръжения. Този вреден ефект е толкова по-силен, колкото по-голяма е общата дължина на електропроводите в енергийния пръстен на дадена страна. В историята не липсват примери за такива проблеми: През 1859 г. при магнитна буря излизат от строя телеграфните линии в САЩ и в Европа.
През 1972 г. също при магнитна буря са прекъснати телефонните връзки в щата Илинойс. През 1989 г. 6 млн. канадци в провинция Квебек остават без отопление и осветление след прекъсване на електроснабдяването, пак при мощна магнитна буря.
Проблемът е, че докато съвременната електроника и комуникациите стават все по-сложни и по-ефективни, стават и по-уязвими. От друга страна ние все повече разчитаме на тях – вече буквално за всичко. Ако сега се случи подобна голяма авария, негативните последствия от нея ще бъдат много по-големи от когато и да е било преди.
Затова логично идва и въпросът за прогнозирането на тези явления. Както и в метеорологията, за геомагнитните бури по-сигурни са прогнозите до 2-3 дни напред.
По-дългосрочните прогнози се основават върху периоди от почти 2 седмици, през които една активна зона върху слънчевата повърхност, която е източник на слънчев вятър, е видима от Земята. Това е предвид 27 дневният синодичен период на околоосното въртене на Слънцето, т.е. при взето предвид движение на Земята по нейната орбита около него. От значение е също колко време ще остане активна дадената зона върху Слънцето.
