В съвременния свят милиони хора следят калориите си, спазват строги диети и търсят най-новите методи за отслабване. В същото време старите снимки от 70-те години разкриват нещо любопитно – тогава хората редовно са консумирали хляб, мас, картофи, домашни сладкиши и пълномаслени млечни продукти, но затлъстяването е било много по-рядко срещано явление.
Според статистически данни от онези години, едва около 6% от мъжете и 9% от жените са страдали от затлъстяване, докато днес тези проценти са многократно по-високи. Специалистите смятат, че причината за това не е била в някакви модерни режими на хранене, а в самия начин на живот.
Една от основните разлики е размерът на порциите, които тогава са били значително по-малки. Хората са се хранели в по-малки чинии, рядко са си сипвали допълнително и не са консумирали огромни количества храна наведнъж. Средният дневен прием е бил около 2280 калории, докато днес много хора без проблем надхвърлят 3000 калории на ден.
Друг важен фактор е, че храната се е приготвяла основно у дома. Готовите ястия, доставките по домовете и полуфабрикатите не са били част от ежедневието. Повечето семейства са готвили сами, използвайки основни продукти, като на трапезата редовно са присъствали супи, яхнии, боб, леща и сезонни зеленчуци.
Снаксовете също не са били навсякъде, както е днес, когато чипсът, сладките изделия и газираните напитки са достъпни на всяка крачка. През 70-те междинните хранения често са се състояли от плодове, филия хляб или домашно приготвен сладкиш. Освен това хората се са движили много повече – голяма част от професиите са изисквали физически труд, много са ходели пеша или са използвали велосипед, а децата са прекарвали часове навън в игри, вместо пред екрани.
Начинът на хранене също е бил различен – не се е похапвало непрекъснато. Закуската, обядът и вечерята са били ясно определени, а междинните закуски са били значително по-малко, което е означавало по-малко „скрити“ калории през деня. Поколенията, израснали след войната, са ценели всяка хапка и храната не се е изхвърляла. Остатъците са се използвали за следващо хранене, а покупките са били внимателно планирани, което е избягвало излишното презапасяване и преяждането.
Въпреки че хлябът, картофите и масът са били често на масата, продуктите са били значително по-естествени. Имало е много по-малко добавки, подобрители на вкуса, консерванти и силно преработени продукти, което според много експерти е една от големите разлики между тогавашното и съвременното хранене.
Какво можем да научим от хората през 70-те? Истината вероятно не се крие в магически диети или забранени храни. Хората от онова време просто са се движили повече, са се хранели по-умерено, са готвили у дома и са прекарвали по-малко време пред екрани. Затова много специалисти са единодушни – не е важно само какво ядем, а и колко ядем, колко се движим и какъв начин на живот водим всеки ден.
Източник: zajenata.bg
