Спомените за един от някогашните технологични колоси на Пловдив съхранява д-р Добрина Проданова, бивш председател на Сдружение „Търговско-промишлена камара – Пловдив“. В своя разказ за индустриалното минало на града тя се връща към историята на Завода за запаметяващи устройства – предприятие, в което в пиковите му години са били заети близо 5000 души.
Началото на ЗЗУ е поставено през 1968 г., когато е взето решение заводът да бъде изграден в Пловдив. Производственият процес стартира три години по-късно със скромните 142 устройства, но развитието е стремглаво – само след две години броят им вече достига 2330.
С времето предприятието се разраства в мащабен промишлен комплекс. Базата му заема около 80 декара и обхваща 11 цеха и електроизчислителен център. Там се изработват запаметяващи устройства на магнитна лента и друга модерна за времето си електроника, като голяма част от продукцията е предназначена за износ.
Години по-късно Проданова определя ЗЗУ като ключова част от високотехнологичната индустриална инфраструктура, с която Пловдив разполага преди промените през 1989 г.
ЗЗУ-Пловдив заема специфично място в тогавашната българска електронна индустрия като единствен производител в страната на външни запаметяващи устройства на магнитна лента. Според Проданова заводът участва и в производството на специализирана електроника за нуждите на военно-промишления комплекс на СИВ. Усвоено е производството на комплекс за управление на войските, който заема 35% от производствената програма на обединението.
Сред иновативните технологии е запаметяващо устройство, което приема изображения, предавани от Космоса. В спомените си Проданова подчертава, че по това време подобни изделия се произвеждат само в още две държави – САЩ и Франция.
През 1988 г. СО „Периферна техника“ изработва първите образци на СМ-5315 – външно запаметяващо устройство тип „Картридж“. Това е ново поколение техника, базирана на касета с магнитна лента, каквато по онова време произвеждат само водещи световни електронни компании.
За технологичното ниво на пловдивското предприятие Проданова разказва любопитна история от началото на 90-те години. През 1992 г. заместник-директорът на Търговската камара на Париж инж. Денис Дансет посещава Пловдив и остава силно впечатлен от четири японски обработващи центъра с цифрово програмно управление, всеки от които е струвал 750 000 долара.
След визитата французинът съветва домакините си, когато посрещат чуждестранни гости, да показват не само културните паметници, но и пловдивските заводи. „Добрина, когато дойдат чужденци, не ги водете във вашите манастири, защото ние в Европа си имаме по-добри, водете ги в заводите, това ще вдигне имиджа на страната много по-бързо“, спомня си думите му Проданова.
За съжаление, по-късно четирите автоматични центъра са изнесени в съседна държава срещу едва 90 000 германски марки за брой.
След политическите и икономическите промени в началото на 90-те години ЗЗУ започва да губи своя мащаб. Разпадането на СИВ и загубата на традиционните пазари поставят предприятието в трудна ситуация. През 1991 г. в завода все още работят 3022 души.
През 1999 г. държавата продава 80% от капитала на ЗЗУ. След приватизацията старата производствена дейност не е развита, а помещенията започват да се използват за различни частни нужди. През 2014 г. недвижимите активи на завода – десетина сгради върху терен от 80 декара, са окончателно продадени.
Така един от символите на високотехнологичната промишленост на Пловдив изчезва, оставяйки след себе си индустриална база и спомените на хиляди инженери и работници за времето, когато в града се произвеждаше електроника от световна класа.
Източник: plovdiv24.bg
