Животът в село Дичин е прекрасен. Това твърди 72-годишният Майкъл Уолтън от Канада, който се установил в малкото населено място преди 9 години, пише БорбаБГ.
Чужденецът живее там със своята втора съпруга Сабрина, която пък е родом от Великобритания. Наслаждават се на спокойствие, чист въздух, екологично чиста храна и всички предимства, които има селото пред града.
Двамата се радват на много приятели сред местното население и изобщо не могат да се оплачат от липса на социален живот. Изцяло са възприели лайфстайла в малките населени места у нас и вече знаят, че по-хубавото от собственоръчно произведеното няма.
Майкъл напуснал Канада преди 30 години. Устроил живота си във Великобритания, където срещнал Сабрина. След дълъг трудов стаж било време да се оттегли в пенсия и се изправил пред дилема.
„Колебаех се дали да си купя кола във Великобритания или къща в България. Предпочетох тотално да сменя местожителството си. В интернет видях обяви за имоти в България.
Преди да се преместя в Дичин, изобщо не бях чувал нищо за страната. Дойдох само за седмица, за да видя с очите си мястото. И така купих къщата“, сподели той.
Сабрина го последвала и заедно стегнали постройката. Обзавели с мебели от България и единствените вещи, които пренесли от Великобритания, били дрехи, книги и една черно-бяла снимка на дядото на Майкъл. На фотоса праотецът позира в ретро автомобил от 20-те години на миналия век.
Двойката се наслаждава на селския живот – отоплява се с камина, гледа животни и сади зеленчуци в градината. Майкъл и Сабрина се грижат за пет котки, куче, зайци, пуйки, патки и кокошки. Имат кошер, но преди две години пчелите умрели и планират тази година да вземат нови пчелни семейства. Двамата приготвят зимнина. В мазето им може да се видят буркани с консервирано месо, туршии и др.
„Обичаме българските традиционни гозби – шопска салата, баница, таратор, мусака и т.н. Всяка година си варя ракия. Това е опасна напитка“, шегува се канадецът.
Той полага големи усилия, за да научи българския език, но признава, че му е трудно. Въпреки езиковата бариера Майкъл се разбира отлично с местните хора. Винаги се включва в помощ на съседите за всякакви дейности напълно безвъзмездно. На първа линия е и когато се организират доброволни почиствания в селото.
„Когато ходя да пазарувам във Велико Търново и опитам да говоря на български, а магазинерката не ме разбере – казвам, че това е дичински акцент“, казва с усмивка той.
В свободното си време чужденецът изработва родословно дърво. Неговите предшественици му споделяли, че поколения назад във фамилията имало аристократична жилка. Любопитна подробност е, че жената на братовчед му е внучка на българин, емигрирал в Канада от Казанлък. Затова Майкъл е решен да посети Долината на розите.
В последните разклонения на родословното дърво място намират децата на 72-годишния мъж. Той има син и дъщеря, които живеят в Лондон.
Майкъл и Сабрина с удоволствие пътуват из страната, за да се запознават със забележителностите. Споделят, че са силно впечатлени от „Етъра“ в Габрово, възрожденските къщи в Елена и стария град в Пловдив. Още не са обхождали Царевец, а само са го виждали от площада пред него. Планират да посетят крепостта, когато дъщерята на Майкъл дойде на гости в Дичин.
За по-близките дестинации двамата използват автобус, а когато тръгват на по-дълъг път, ангажират таксиметров шофьор, с когото се сприятелили.
Казват, че много обичат българските празници и обичаи. Един от любимите им е посрещането на баба Марта. Носят мартеници и знаят символиката на червено-белите изделия. Всяка пролет, когато видят щъркел, смъкват мартениците от китката си и ги закачат на овошки в селото.
