„През целия си живот слушах, че съм умна, но мързелива.“ Така започва историята на жена, която едва на 43 години разбира, че страда от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – състояние, което години наред е било погрешно тълкувано като липса на дисциплина, разсеяност и „лош характер“.
Нейната изповед предизвика огромен отзвук в социалните мрежи, защото хиляди жени разпознаха себе си в думите ѝ. Тя споделя, че дълго време е вярвала, че проблемът е единствено в нея самата. Още в училище тя е имала трудности да приключва задачите си навреме, въпреки че разбирала материала бързо и лесно.
По-късно същият модел се повторил и в работата: започвала нови проекти с огромен ентусиазъм, губела се в детайлите, трудно организирала ежедневието си, постоянно отлагала задачи и чувствала вина и вътрешен хаос. Години наред тя вярвала, че просто е неорганизирана и недостатъчно добра.
Всичко се променя, когато случайно попада на видео за ADHD при възрастни жени. „Започнах да плача. Всяко изречение описваше мен – отлагането, хаоса в главата, проблемите с концентрацията, но и моментите на хиперфокус върху неща, които ме вълнуват“, разказва тя. След среща с психиатър за първи път в живота си не получила осъждане, а обяснение. Най-големият шок не бил диагнозата, а осъзнаването, че 40 години е мислила, че е мързелива и безотговорна, а всъщност просто се е опитвала да функционира без инструкции за собствения си мозък.
Специалистите обясняват, че дълго време ADHD се е смятал за състояние, засягащо основно момчета. При жените симптомите често изглеждат различно: повече вътрешен хаос вместо хиперактивност, тревожност, трудности с организацията, емоционална чувствителност и постоянно чувство за вина. Много жени развиват т.нар. „маскиране“ – стратегии, чрез които прикриват симптомите си и се опитват да изглеждат организирани и нормални.
Често симптомите се засилват след 40-те години поради комбинация от натрупани отговорности, работа, семейство, хронично изтощение и хормонални промени в перименопаузата. Естрогенът влияе върху допамина и концентрацията, затова при спад в нивата му симптомите могат да се влошат значително. След диагнозата жената признава, че е спряла да се мрази. Тя започнала да използва напомняния, по-ясна структура, по-малко мултитаскинг и външна подкрепа. Вече не вярва, че е счупена, а просто приема, че мозъкът ѝ работи по различен начин.
Източник: zajenata.bg
