Имаше време, когато най-лошото, което можеше да ти се случи, беше да чуеш фразата „времето ти изтече“. Компютърните зали в Пловдив бяха препълнени както през деня, така и през нощта, джобните пари отиваха за „още половин час“, а споровете се решаваха не пред блока, а директно пред клавиатурата. Днес от онази епоха са останали само шепа адреси и безценни спомени, които се опитваме да си припомним.
Най-ясна следа в градската среда оставя веригата Speed. Според спомените на пловдивчани, присъствали на откриването ѝ, първата зала е била разположена в складовете до хотел „Лайпциг“, а по-късно марката се разраства с още клубове, включително този на бул. „Руски“. Култово място беше и 4К, залата зад ректората на Пловдивския университет, където студенти и ученици деляха едни и същи редици. „Мрежата“ на ул. „Патриарх Евтимий“, точно преди тунела в посока Понеделник пазара, се оказа сред най-издръжливите. Същото важи и за „Зоната“ на ул. „Гаврил Кръстевич“, която успя да оцелее, като добави сервиз и магазин за части.
В златните години мярката беше изключително проста – около едно левче за час. Истинският хит обаче беше т.нар. „нощна“, пакет от шест часа игра между два през нощта и осем сутринта за около четири лева, който цели компании ползваха масово. Цените почти не се променяха с времето. Години по-късно „Зоната“ все още предлагаше час за 1,20 лв., два часа за 1,80 лв. и специална сутрешна промоция от три часа за два лева.
Кралят на залите беше Counter-Strike, а репликата „аре на Ацтека, до десет фрага“ беше покана за дуел, на която никой не се отказваше. До него вървяха StarCraft и Warcraft III с легендарната карта DotA, Diablo II за самотните нощи, Quake и Unreal за най-бързите ръце, както и Need for Speed и FIFA за всички останали. Правилото беше неписано, но желязно: ако имаш проблем, сядате един срещу друг, с еднакви герои, до три убийства или до първата паднала кула.
Мненията за най-силните години се разделят. За едни златният период е между 1998 и 2003 г., когато домашният интернет беше по телефонна линия и залата беше единственият прозорец към света. Собственикът на последния клуб от някогашната най-голяма верига в страната, софийската „Матрица“, посочва друг връх – около 2008 г., когато аудиторията вече беше изградена и клубовете работеха като важни социални средища. Краят дойде бързо с навлизането на мобилния интернет и поевтиняването на домашните компютри.
Последният Speed в Пловдив затвори в края на декември 2015 г. С него си отиде и нещо, което не може да бъде заменено от интернет: уникалното усещане да бъдеш до приятел, който седи на само един стол разстояние от теб.
Източник: plovdiv24.bg
