След големия успех на първия Енергиен форум в Стара Загора, инициативата продължи и в град Перник. В Двореца на културата се проведе мащабна дискусия, посветена на бъдещето на въглищната енергетика, енергийната сигурност и предизвикателствата пред справедливия енергиен преход. Събитието предизвика огромен интерес, като освен лекциите, бе организирана и открита дискусия с активното участие на граждани, представители на бизнеса и енергийния сектор. Основният извод на участниците беше необходимостта България да защити своята енергийна независимост и да избегне прибързаното закриване на стратегически мощности.
Сред официалните гости и лектори бяха народните представители Георг Георгиев – заместник-председател на Комисията по външна политика, и Димо Дренчев – член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Присъстваха също заместник-кметът на Община Перник Стефан Кръстев, председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов, проф. д-р инж. Иван Марков, проф. д-р инж. Валентин Колев, заместник-изпълнителният директор на „Топлофикация Перник“ Митко Димитров, инж. Пламен Павлов от ръководството на „Мин индустрия“ ЕООД и адвокат Николай Хаджийски, експерт по енергийно право.
Заместник-кметът на Община Перник Стефан Кръстев откри форума, подчертавайки, че градът е изграден върху традициите на въгледобива и енергетиката, а хората са най-ценният капитал на региона. Той заяви, че общината подкрепя развитието на възобновяемите енергийни източници, но само когато те се внедряват разумно и в синхрон с нуждите на местните общности. Според него справедливият преход не е просто технологична смяна, а запазване на хората, знанията и индустриалния потенциал.
Народният представител Димо Дренчев акцентира върху ролята на гражданите в процеса на енергийния преход. Той подчерта, че енергетиката е въпрос на национална сигурност, конкурентоспособност и държавна независимост, като успешният преход изисква обществена подкрепа. Дренчев подчерта, че засегнатите граждани трябва да бъдат включвани в началото на всеки голям енергиен проект, и предложи нов модел на обществен диалог между инвеститори, институции и местни общности, базиран на прозрачност и доверие.
Георг Георгиев посочи, че основното предизвикателство пред държавата е балансът между енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и опазването на околната среда. Той изрази увереност, че Перник може да се превърне в модерен индустриален център чрез инвестиции в нови технологии и развитие на човешкия капитал, използвайки средствата от Фонда за справедлив преход. Георгиев предупреди, че бързото затваряне на въглищните мощности би застрашило енергийната система и икономическата стабилност на страната.
Митко Димитров, заместник-изпълнителен директор на „Топлофикация Перник“, сподели, че дружеството инвестира в модернизация, като вече функционират нови газови когенератори и се планират нови мощности. По негово мнение преходът към нови технологии трябва да бъде плавен и добре планиран, без прибързано извеждане от експлоатация на базовите мощности, които гарантират сигурността на електроенергийната система.
Инж. Пламен Павлов от ръководството на „Мин индустрия“ ЕООД подчерта, че въглищната енергетика остава ключова за националната сигурност. Той призова България да следва добрите европейски практики, като посочи примера на Полша, и предупреди, че закриването на въгледобива без алтернативни мощности ще доведе до сериозни социални и икономически последици за въглищните региони.
Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов представи анализ на европейския електроенергиен пазар и механизмите за ценообразуване. Според него либерализацията и маржиналното ценообразуване са сред причините за поскъпването на електроенергията за бизнеса и домакинствата. Той подчерта и необходимостта средствата от въглеродните квоти да се използват за реални екологични инвестиции и модернизация на сектора.
Проф. д-р инж. Валентин Колев представи анализ за предизвикателствата пред европейските електроенергийни системи и значението на системната инерция за стабилността на мрежата. Той предупреди, че без достатъчно базови мощности възобновяемите източници не могат да гарантират сигурността на електроснабдяването, като даде за пример мащабния срив в Испания като предупреждение за рисковете.
Проф. д-р инж. Иван Марков защити тезата, че енергийният комплекс „Марица-изток“ е стратегически за българската икономика и независимост. Той призова за дългосрочна национална енергийна стратегия и предупреди, че прекратяването на работата на ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“ би предизвикало сериозни проблеми за системата, претоварване на мрежата и негативни последици за Югозападна България.
Адвокат Николай Хаджийски разгледа темата от гледна точка на европейското право, обяснявайки, че законодателството позволява на държавите временно да запазят въглищни мощности, ако това е обосновано със сигурността на системата и подкрепено от национална стратегия. Той посочи инструменти като стратегически резерв, капацитетни механизми и дерогации, за да бъде преходът правно защитим и икономически устойчив, обобщавайки, че е необходимо време срещу ангажимент и договор за сигурност, а не просто субсидии без план.
Общото мнение на всички участници беше, че България се нуждае от дългосрочна национална енергийна стратегия, която да съчетае енергийната сигурност, технологичната модернизация, икономическата конкурентоспособност и социалната защита на регионите, свързани с въгледобива.
Източник: dnesplus.bg
