Черно море навлиза в период на постоянно затопляне, което вече променя условията за морските организми, рибарството и целите крайбрежни райони. Това се потвърждава от данни на турски учени и последния Ocean State Report на европейската програма Copernicus. Проф. Локман Хакан Теджер от Университета „Намък Кемал“ в Текирдаг посочва, че температурата на черноморската вода се е повишила с около 1,3 градуса през последните пет десетилетия.
Промяната е още по-драстична в Мраморно море, където увеличението достига 2,5 градуса, докато за Егейско и Средиземно море се наблюдава ръст от около 1,5 – 2 градуса. Докладът на Copernicus, публикуван на 30 септември 2026 г., добавя и друг тревожен фактор – морските топлинни вълни в Черно море стават все по-чести и продължителни.
Последните научни изследвания показват, че проблемът не се ограничава само до повърхностната температура. Изследователите на Copernicus анализират и натрупаната топлина в първите 40 метра от водния стълб, тъй като екстремното затопляне може да остане под повърхността, дори когато сателитните измервания показват по-ниски стойности. През 2024 г. Черно и Средиземно море преживяха рекордни по интензивност морски топлинни вълни, като в някои ключови райони тези събития продължиха над 30 дни, а температурните отклонения надхвърляха 4,6 градуса спрямо нормалните стойности.
Черно море е изключително чувствително към тези промени поради своята специфична структура. Басейнът е силно стратифициран – по-сладките повърхностни води стоят над по-солените дълбочинни слоеве, което ограничава вертикалното смесване и снабдяването на дълбините с кислород. Тъй като огромна част от дълбоките води на Черно море са естествено без кислород, затоплянето създава допълнителен натиск, тъй като по-топлата вода задържа по-малко разтворен кислород.
Промяната има директно отражение върху рибните ресурси. Изследване, публикувано през 2025 г. в Environmental Sciences Europe, моделира бъдещите местообитания на хамсия, сафрид, калкан, мерлуза и барбуня, установявайки риск от значително свиване на подходящите зони за всички тези видове. Особено застрашени са хамсията и сафридът, при които се прогнозира загуба на крайбрежни местообитания. Учените предупреждават, че климатичният натиск се наслоява върху вече съществуващи проблеми като замърсяване, свръхулов и промени в хранителната верига.
Новият доклад на Copernicus показва, че северозападната част на Черно море е сред зоните с най-висока интензивност на морските топлинни вълни. Анализът установява обща тенденция към увеличаване на броя и продължителността на тези събития. Учените препоръчват едновременно наблюдение на повърхностната температура и на количеството топлина, натрупано във водния стълб, тъй като циркулацията може да създаде горещи слоеве под повърхността, които остават невидими за стандартните измервания.
Мраморно море служи за още по-ярък пример за тези процеси. Според проф. Теджер, средната температура там се е увеличила с 2,5 градуса за половин век, което е най-силната промяна сред разглежданите морета. Това създава условия за разпространение на патогенни микроорганизми и инвазивни видове като риба балон, риба лъв и определени медузи. Високата температура, комбинирана с замърсяването и отпадъчните води, засилява проблема с морската слуз.
Въпреки че Черно, Мраморно и Егейско море са свързани чрез проликите Босфор и Дарданели, движението на водите е сложно. Основният двигател на затоплянето на Черно море остава глобалното изменение на климата, върху което се наслагват местните процеси. Повишаването на температурата влияе и на българското крайбрежие – по-топлото море увеличава изпарението и водната пара в атмосферата. През лятото на 2026 г. температурите край Южното Черноморие достигаха 24 – 26 градуса още през юни и началото на септември.
Изменението на средата засяга туризма, аквакултурите и риболова. Морските топлинни вълни влияят върху планктона и размножителните периоди на видовете. Това превръща температурата на морето от метеорологичен показател в критичен икономически фактор за крайбрежните общности. По отношение на морското равнище, данните на Copernicus показват средно покачване от около 1 ± 0,8 милиметра годишно за целия черноморски басейн (1993-2023 г.), като рискът за конкретни плажове зависи и от местната ерозия, вълните и човешкото строителство.
Източник: standartnews.com
