Западна Европа премина през изключително тежко лято, като страни като Франция, Великобритания и Белгия отчетоха исторически температурни рекорди, а целият континент беше подложен на продължителни и изтощителни горещи вълни. В този контекст климатикът се превърна в най-видимия символ на променящия се климат и начина ни на живот, предизвиквайки остри дебати в страни, където тази технология доскоро не беше масово разпространена.
Дори най-големите противници на климатичната техника признават, че колкото и неекологични да са стандартните машини, те често се оказват животоспасяващи. В отговор на това, в редица големи европейски градове отдавна се разработват компромисни решения – инсталации, които консумират по-малко енергия, не изхвърлят горещ въздух в градската среда и ограничават рисковете от течове на вредни хладилни агенти като фреон. Това са истински еко-климатици за градове, които се стремят към устойчивост.
В мегаполиси като Виена, Хелзинки, Стокхолм и Женева вече действат усъвършенствани охладителни системи, базирани на принципа на централното отопление. През горещите месеци, вместо гореща вода или пара, по тръбопроводите се доставя студена вода, която ефективно отвежда топлината от сградите.
Виена е пионер в тази област с мрежа, датираща от 2007 г. Системата се управлява от Wien Energie и използва енергия от инсенератори за отпадъци и възобновяеми източници. Чрез мощни чилъри водата се охлажда до 5-6 градуса и се разпределя до кметството, болници, театри и хотели. През 2025 г. компанията въведе и иновативна система за съхранение на лед в специални 10-метрови контейнери, която позволява охлаждане чрез „размразяване“ в пиковите часове на деня, използвайки по-евтин нощен ток.
Стокхолм от своя страна залага на минимално разхищение, интегрирайки мрежи за отопление и охлаждане с дължина от 250 км. Шведската столица използва студената вода от дълбините на Балтийско море и езерото Меларен, за да охлажда сградите, като същевременно топлината, отнета от центровете за данни, се рециклира за нуждите на парното през зимата. Тази система отчита изключително висок коефициент на ефективност.
Женева също използва ресурсите на природата чрез системата GeniLac, която черпи вода от езерото на дълбочина 45 метра. Там температурата е постоянна и достатъчно ниска през цялата година. Макар проектът да е обект на дебати относно екологичното въздействие върху екосистемата на езерото, градът планира мащабно разширение, което до средата на следващото десетилетие се очаква да намали емисиите на въглероден диоксид със 70 000 тона годишно.
Източник: standartnews.com
