Рязкото поскъпване на природния газ застрашава да нанесе нов и дълготраен удар върху европейската икономика в момент, когато континентът се стреми да увеличи разходите за отбрана, да развие капацитета си в областта на изкуствения интелект и да се противопостави на конкуренцията от Китай. Това пише колумнистът на „Ройтерс“ Рон Бусо в свой анализ със заглавие „Зимната газова драма на Европа може да остави дълбоки белези“.
Референтните цени на природния газ в Европа достигнаха 75 евро за мегаватчас през миналата седмица – повече от два пъти над равнището им преди година. Това е най-високата им стойност от края на 2022 г., когато руската инвазия в Украйна доведе до рязко намаляване на доставките на руски газ по тръбопроводи. Настоящата криза произтича от затварянето на Ормузкия проток преди повече от шест месеца – прекъсване, което до голяма степен блокира около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) и доведе до напрежение на пазарите по целия свят.
Последвалата криза в доставките предизвика ожесточена конкуренция между Европа и Азия. Жаркото лято в голяма част от Азия повиши търсенето на електроенергия и охлаждане. В резултат големи количества газ, които обикновено биха били предназначени за Европа, бяха пренасочени на изток през критичните летни месеци, което сериозно наруши усилията на Европа да запълни обширната си мрежа от подземни хранилища преди зимния отоплителен сезон. Последиците вече стават ясно видими.
Според данни на платформата „Газ инфрастръкчър Юръп“ (Gas Infrastructure Europe) европейските газохранилища в момента са запълнени на около 66 процента – най-ниското ниво за това време на годината от 15 години насам и с около 12 процентни пункта под нивото от миналата година. Обикновено запасите достигат пика си в началото на ноември. През 2025 г. те достигнаха 83 процента, или около 85 милиарда кубически метра (bcm). Тази година нивата на запасите вероятно ще достигнат пик от едва 70 до 75 процента, според оценките на аналитичното звено „Ройтерс оупън интерест“ (ROI).
Мрежата от хранилища в Германия, която е най-голямата в Европа, е запълнена едва на 54 процента, докато съоръженията за съхранение в Нидерландия, друг ключов регионален газов център, са запълнени само на 48 процента от капацитета си. Навлизането в зимата с толкова ниски нива на запасите ще увеличи зависимостта и на двете страни от спотовите доставки на втечнен природен газ и внос по газопроводи от съседните държави, което ще окаже допълнителен натиск за повишение на цените на газа в целия регион.
Смущенията вероятно ще продължат до края на годината, тъй като корабоплаването през Ормузкия проток остава ограничено. „КатарЕнерджи“ (QatarEnergy) вече уведоми ключовите си клиенти, че е удължила спирането на доставките на втечнен природен газ поради форсмажорни обстоятелства до началото на ноември. Въпреки това световният пазар на втечнен природен газ беше подкрепен от бързия ръст на производството в други региони, най-вече в САЩ и Канада. По данни на Международната агенция по енергията (МАЕ) производството на втечнен природен газ извън Персийския залив е нараснало с 18 процента, или около 27 млрд. куб. м, за периода до края на юни, което компенсира приблизително 75 процента от загубите от Близкия изток.
Всичко това поставя европейската икономика в уязвимо положение точно в най-неподходящия момент. Напрежението с Москва ескалира, като миналата седмица беше направен опит за руска атака с дрон срещу Германия, докато администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск върху Европа да увеличи разходите за собствената си отбрана. От своя страна континентът се стреми да разшири бързо производството на боеприпаси, военно оборудване и други отбранителни технологии. В същото време Европа се опитва да навакса изоставането си в надпреварата за технологии с изкуствен интелект, където се намира далеч зад САЩ и Китай, а за това наваксване са необходими големи инвестиции в енергоемки центрове за данни.
Скъпата енергия заплашва да подкопае именно онези амбиции, които Европа счита за съществени за своята бъдеща икономическа и стратегическа автономия. Европейската комисия заяви в края на миналата седмица, че въпреки ниските нива на газовите запаси, блокът не е изправен пред непосредствен риск за сигурността на доставките тази зима. Но истинският въпрос не е дали Европа може да си осигури достатъчно газ, за да изкара зимата. Въпросът е колко ще трябва да плати за него. Засега изглежда, че това е разход, който регионът не може да си позволи, посочва авторът.
Източник: dnesplus.bg
