Представете си свят без интернет, без големи молове и без разнообразие в магазините – свят, в който дрехите са еднообразни, техниката е рядкост, а кока-колата се приема за истински лукс. За съвременното поколение това звучи като сюжет от антиутопия, но за поколенията, родени преди 1989 г., това беше реалността по време на социализма. В тази сива ежедневие обаче съществуваха бляскави острови на лукса, наречени „Кореком“, които предлагаха малко от усещането за Запад.
Кореком беше държавна верига от безмитни магазини, но с една огромна особеност: там не можеше да се пазарува с български левове. Единственият начин да закупите нещо беше чрез чужда валута – долари, германски марки, френски франкове или специални хартиени бонове. Самото име произлиза от френското съкращение Comptoir de Représentation Commerciale, което означава „Кантора за търговско представителство“. Ето кои бяха най-вълнуващите детайли около тази легендарна верига.
За децата, израстнали през 80-те години, всяко посещение пред витрините на Кореком беше като приключение в Дисниленд. Там се предлагаха стоки, които бяха недостъпни на обикновения свободен пазар в България. Най-голям култ предизвикваха така наречените „корекомски яйца“ – шоколадовите Kinder Surprise. Децата събираха играчките от тях като най-ценни съкровища, а опаковките се пазеха с огромна грижа.
В света на модата дънките Levi’s, Rifle и Wrangler бяха абсолютният връх. Появата в училище или на парти с оригинални западни панталони даваше на младежите статус на полубогове сред връстниците им. Екзотика бяха и шоколадите Toblerone, бонбоните Tic-Tac и разнообразните дъвки. Дори празните метални кутии от вносни бисквити или кутиите от безалкохолни напитки се миеха внимателно и се използваха като декорация в домовете.
Техниката също беше символ на престиж. Двукасетъчните касетофони на марки като Panasonic, Sony и Sharp бяха мечтата на всеки тийнейджър. Цената им обаче беше огромна – понякога се равняваше на няколкомесечни или дори цяла годишна заплата на обикновен работник.
Парадоксът на Кореком беше в неговите правила. По закон на обикновените граждани беше забранено да притежават чужда валута, а ако милицията те хванеше с долари в джоба без документ, те чакаше съд и затвор. Официално право да пазаруват имаха само чуждестранни туристи, дипломати и български специалисти, работещи в чужбина – моряци, шофьори или строители в Либия и Ирак, на които държавата изплащаше част от заплатите в долари или специални бонове.
Този строг режим създаде феномена на черната борса. Около кафене „Магура“ и пред самите магазини денонощно действаха така наречените „чейнчаджии“ и „магьосници“. Ако българинът искаше да купи подарък за детето си, той трябваше да си купи незаконно долари на черно. Курсът беше много по-висок от официалния – докато държавата предлагаше един лев за долар, на черната борса цената достигаше три или четири лева. Рискът от арест или измама с фалшиви пари беше огромен.
Тези, които са живели в онова време, често споменават специфичната миризма на Кореком. Благодарение на вносните парфюми, сапуни, перилни препарати, уиски и цигари като Kent, в тези магазини имаше аромат на лукс, който не приличаше на нищо друго в социалистическа България. Магазините съществуваха до пролетта на 1991 г., когато настъпването на свободния пазар сложи край на тази епоха.
Източник: standartnews.com
