На 24 октомври православната общност почита светлия празник, посветен на иконата на Божията майка, известна като „Всех скорбящих радост“, както и паметта на свети мъченик Арета. Според духовни и исторически източници тези събития са се случили в периода между пети и шести век.
Свети мъченик Арета е бил видна личност в град Негран, разположен в Омиритската страна, позната в Писанието като Сава. Този регион се отличавал със смесено население, в което преобладаващо влияние имали юдействащите евреи, но същевременно съществувала и значителна християнска общност.
Напрежението ескалира, след като владетелят на омиритските евреи претърпява поражение от етиопския управник. В търсене на отмъщение за своята загуба, той насочва гнева си към християните в собствените си земи и предприема нападение над Негран. Градът се отбранява храбро, което принуждава нападателите да прибегнат до коварство. Не успявайки да пречупи защитата със сила, омиритският цар постига целта си чрез измама, обещавайки мир, за да бъде допуснат зад стените на града.
След като прониква в селището, той незабавно започва арести на влиятелни християни. Сред първите задържани е Арета – уважаван човек, отличаващ се със своето дълбоко благочестие. Владетелят поставя категоричен ултиматум на пленниците: да се откажат от вярата си, да похулят Христос, да покажат презрение към Кръста и да приемат юдейските обичаи.
В отговор на заплахите затворниците единодушно заявяват, че няма да предадат религията, в която са кръстени. За да всее страх сред населението, царят заповядва духовниците – свещеници, дякони, монаси и монахини – да бъдат изгорени на клада. Мъченията над Арета и неговата дружина от 240 души продължават дълго, но остават безрезултатни. Виждайки непоклатимия им дух, тиранинът нарежда всички те да бъдат обезглавени.
Източник: plovdiv24.bg
