Твърдението, че българските училища се финансират по принципа „парите следват ученика“, отдавна не отразява реалния начин, по който функционира образователната система. На този факт обръща внимание бившият заместник-министър на образованието Диян Стаматов, който пояснява, че съвременният модел е далеч по-сложен и обхваща множество различни компоненти.
По неговите думи, концепцията „парите следват ученика“ е била характерна за началния етап при въвеждането на делегираните бюджети, но в този си вид тя е останала в историята още през 2008 година.
Въпреки това, този израз продължава периодично да се използва в публичното пространство и от политически фигури. Според Стаматов това създава погрешно впечатление, че бюджетът на всяко училище зависи единствено от броя на децата, които се обучават в него. „Затова, когато някой отново каже ‘парите следват ученика’, е добре да уточни за коя година говори“, отбелязва бившият заместник-министър и настоящ директор на 119-о СУ.
Той подчертава, че през 2026 г. основните компоненти при финансирането на средното образование включват средства за брой деца и ученици, за самата институция, както и за отделни паралелки и групи. Към тези суми се добавя допълнително финансиране за средищни и обединени училища, за възпитаници със специални образователни потребности, както и за работа с деца от уязвими групи.
Допълнителни средства се предвиждат за защитени специалности и професии, където се очаква дефицит на кадри. Училищата имат достъп до финансиране и чрез национални програми, заедно с редица други механизми. Според Стаматов официалните данни на Министерството на образованието и науката потвърждават, че бюджетите се оформят чрез различни стандарти и компоненти. „Делегираният бюджет не е ‘брой ученици по определена сума’. И отдавна не е“, категоричен е той.
Като ключово предимство на делегираните бюджети Стаматов посочва децентрализацията. Системата предоставя по-голяма автономност на институциите и позволява по-добра предвидимост на средствата. Същевременно обаче се засилва и отговорността на директора за управлението на бюджета. Моделът обаче има и своите слабости, като например факта, че част от общините не прилагат законовото преразпределение на средствата между училищата, което води до усещане за несправедливост.
Друг критичен проблем остава демографската криза. Намаляването на учениците в определени региони ограничава потенциала за развитие на училищата, особено в по-малките населени места. Стаматов смята, че системата се нуждае от следваща стъпка – създаване на обективни механизми за измерване на качеството на образованието, които да бъдат обвързани с финансирането, подобно на моделите в много европейски страни. Така дискусията не бива да се свежда до остарелия лозунг, тъй като броят на децата е само един от многото елементи при определяне на училищния бюджет.
Източник: plovdiv24.bg
