Септемврийското повишение на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка представлява премерен отговор на инфлационния натиск, но това решение не определя бъдещата траектория на паричната политика. Тя ще зависи изцяло от постъпващата икономическа информация. Това заяви гуверньорът на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев по време на видеоконференция, организирана от MNI Connect.
Радев подчерта, че въпреки липсата на мащабни вторични ефекти, инфлационните рискове остават насочени нагоре поради продължаващия енергиен шок. Всяко следващо решение – било то за ново увеличение или пауза – ще се основава на инфлационните очаквания, силата на трансмисията и икономическия растеж. За малки отворени икономики като България от ключово значение остава провеждането на разумна фискална политика и поддържането на стабилни буфери.
Ето и цялото изказване на Димитър Радев:
Добро утро и благодаря за поканата. За мен е удоволствие да бъда с вас. Предвид опита на участниците около тази виртуална маса няма да повтарям подробно икономическата картина. Вместо това бих искал да се съсредоточа върху два въпроса: какво се промени след решението на ЕЦБ през септември и новите прогнози и какво ще определя оценката ни оттук нататък? Нека започна с основното.
Септемврийското повишение на основните лихвени проценти беше премерен отговор на променената перспектива за инфлацията. То не означаваше, че работата е приключила, и не ни постави на предварително определена траектория. Моята оценка след септември е, че търпението остава важно, но бдителността все пак трябва да има малко по-голяма тежест. Това не е призив за автоматично затягане. Означава да дадем време на предходните решения да проявят ефекта си, като същевременно останем готови да реагираме, ако данните сочат по-голяма устойчивост на инфлационния натиск.
Инфлацията е над нашата цел, а енергийният шок може да се окаже по-продължителен, отколкото първоначално се очакваше. В същото време икономиката на еврозоната остана по-устойчива, отколкото мнозина предвиждаха. Сега трябва да преценим дали шокът ще остане до голяма степен концентриран в енергийния сектор, или ще стане по-траен и широкообхватен.
Първо, базисният сценарий се промени, но остава сценарий, а не гаранция. Експертите на ЕЦБ вече очакват общата инфлация да бъде средно 3,0 процента през 2026 г., 2,5 процента през 2027 г. и 2,1 процента през 2028 г. Инфлацията без енергия и храни се очаква да бъде 2,5 процента през тази година, 2,6 процента през следващата и 2,3 процента през 2028 г. Базисният сценарий предполага, че прекият ефект от по-високите цени на енергията постепенно ще отслабне и че по-затегнатите парични условия ще подпомогнат връщането на инфлацията към 2 процента. Но диапазонът на възможните резултати остава широк.
Второто ми наблюдение е свързано с устойчивостта на инфлационния натиск. Основният въпрос не е последното движение на цените на петрола или природния газ сам по себе си. Паричната политика не може да произвежда енергия или да разреши геополитически конфликт. Основният въпрос е дали по-високите енергийни разходи започват да променят ценообразуването, формирането на заплатите и инфлационните очаквания. Понастоящем не наблюдаваме широкообхватни вторични ефекти. Растежът на заплатите се забавя, натискът при услугите остава сравнително ограничен, а пазарните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания остават като цяло добре закотвени.
Третото ми наблюдение е за реакционната функция оттук нататък. През септември Управителният съвет повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки. Решението отразяваше оценката ни за перспективата за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Същите три елемента ще определят и бъдещите решения. Ако натискът от цените на енергията отслабне, по-широкият инфлационен натиск остане ограничен и трансмисията се окаже по-силна от очакваното, ще има повече възможност да оставим ефектите от предходните решения да се проявят в икономиката.
Нека добавя една кратка гледна точка от България. Опитът ни като малка, отворена и конвергираща икономика показва защо общата парична политика трябва да бъде допълвана от стабилни национални политики. Външните шокове могат бързо да се пренасят към вътрешната икономика, а динамиката на инфлацията и кредита може да се различава от средната за еврозоната. За България това означава не само да управлява цикличните рискове, но и да продължи прехода към модел на растеж, основан по-трайно върху производителността, инвестициите и по-високата добавена стойност.
Нека завърша. Посланието след септември е ясно. Предприехме действия, но не сме предопределили следващата стъпка. Ще оценяваме дали шокът отслабва или се разпространява и дали настоящата позиция остава достатъчна за трайното връщане на инфлацията към средносрочната ни цел от 2 процента. Ще продължим да вземаме решения от заседание на заседание, въз основа на постъпващите данни, без предварително да се обвързваме с конкретна траектория на лихвените проценти. Благодаря ви. Очаквам с интерес нашата дискусия.
Източник: standartnews.com
