През 1976 г. Стаматис Мораитис получава диагноза, която променя живота му из основи. Според неговия разказ, няколко лекари в Съединените щати потвърдили, че той страда от рак на белия дроб в напреднал стадий и му остават едва между шест и девет месеца живот.
Вместо да прекара последните си дни далеч от родината, гръцкият емигрант решава да се завърне на остров Икария. Той очаквал да издъхне там и да бъде погребан в семейната гробница. Случило се обаче нещо съвсем различно – Мораитис живял още десетилетия и се превърнал в най-известния символ на прочутото дълголетие на острова.
Историята му е разказвана от редица международни медии, но няма публично достъпна медицинска документация, която независимо да потвърждава първоначалната диагноза, стадия на заболяването или евентуалното му изчезване. Затова необичайното му възстановяване не бива да се приема като доказателство, че ракът може да бъде излекуван чрез определен начин на живот.
Снимка: Инстаграм
Стаматис Мораитис е роден на гръцкия остров Икария. Като млад напуска родината си и заминава за Съединените щати в търсене на по-добро бъдеще. По време на Втората световна война служи в американската армия, след което се установява в САЩ, където работи, създава семейство и отглежда три деца със съпругата си Елпиники. Животът му изглеждал подреден до 1976 г., когато започнал да изпитва задух. Първоначално подозирал сърдечен проблем, но изследванията според неговите думи показали значително по-тежко заболяване – рак на белия дроб.
След диагнозата той трябвало да реши дали да остане в САЩ близо до децата си и да се подложи на лечение, или да се върне на родния си остров. Мораитис избрал Икария, желаейки последните му месеци да преминат спокойно, сред познати хора и места. Имало и практична причина – погребението в Америка щяло да струва скъпо, докато на острова можел да бъде положен в семейната гробница. След дългото пътуване през Атлантическия океан той се прибрал в малката къща на родителите си, където първоначално бил слаб и прекарвал голяма част от времето в леглото.
Снимка: youtube
Когато хората от селото разбрали, че се е върнал, негови приятели от детството започнали да го посещават почти всяка вечер. Те разговаряли с часове, спомняли си миналото и споделяли местно вино. Постепенно Мораитис отново започнал да усеща принадлежност към общността, която бил напуснал като млад. Минали шест месеца, но очакваното рязко влошаване не настъпило. Напротив – той започнал да се чувства по-силен, станал от леглото и се върнал към градинарството, разходките из селото и играта на табла в местното кафене.
С времето Мораитис отново започнал да обработва лозето и градината си, произвеждал домашно вино и прекарвал голяма част от деня на открито. Очакваните няколко месеца постепенно се превърнали в години, а след това и в десетилетия. Той дори разширил къщата си с две стаи, за да могат неговите деца и внуци от Съединените щати да го посещават. Според популярната версия ракът вече не се откривал. Самият Мораитис разказвал, че години по-късно се върнал в Америка, за да попита лекарите как е възможно да е още жив, но те вече били починали.
Запитан как обяснява необичайното си дълголетие, Мораитис често посочвал простия начин на живот на Икария. Той приписвал доброто си състояние на местната храна, лечебните билки, работата в градината, чистия въздух, приятелите и домашното вино. Една от най-известните му реплики гласи: „Не съм лекар, но мисля, че виното помогна.“ Думите му обаче не означават, че алкохолът лекува рак или удължава живота. По-вероятно е Мораитис да е използвал виното като символ на целия начин на живот – бавни вечери, общуване, умереност и принадлежност към общността.
Икария е известна като една от т.нар. „сини зони“ – райони, свързвани с необичайно висок дял на дълголетници, често наричана „мястото, където хората забравят да умрат“. Научни изследвания сред хора над 90 години на острова откриват високи нива на семейна подкрепа, ежедневни социални контакти и умерена или висока физическа активност. Начинът на живот там включва много естествено движение, ходене пеша по стръмните улици и хранене, близко до средиземноморския модел, с акцент върху зеленчуците, бобовите растения, зехтина и пълнозърнестите храни.
Историята на Мораитис често се представя като доказателство за лечебната сила на средиземноморския начин на живот, но подобен извод би бил прекалено категоричен. Възможни са различни обяснения – от неточна първоначална диагноза до рядка спонтанна ремисия, но без медицинските му документи не може да се установи кое е вярно. Със сигурност обаче промяната в начина на живот е подобрила общото му благополучие. Движението, социалната подкрепа и здравословното хранене остават важни за намаляването на риска от хронични заболявания.
Стаматис Мораитис починал на 2 февруари 2013 г. на официално посочена възраст от 98 години, макар самият той да твърдял, че е на 102. Животът му остава забележителен разказ за връщането към корените и смисъла на всекидневните малки удоволствия. Неговата история напомня, че здравето не зависи само от процедурите и лекарствата, а движението, близките хора и чувството за принадлежност имат важно място в качеството на човешкия живот.
Източник: zajenata.bg
