„Възстановяването ми върви добре, чувствам се отпочинал. Дано се върна на сцената. Но все пак има време.“ Това споделя обичаният актьор Антон Радичев, който се завръща в столицата след почивка в Созопол. Дългогодишната звезда на Народния театър прекара времето край морето в компанията на съпругата си Еми и близки приятели.
„Живея още по-здравословно и отпреди. Вече отказах и цигарите, а и не пия. Надявам се в най-скоро време да се кача на сцената. Откриха ми полиневропатия и постепенно се оправям, не е лесно, но мога да кажа, че всички ми помагат – и вкъщи, и колегите не ме оставят, обаждат ми се. Прехвърлих представлението, в което участвам, за есента и много ми се иска пак да участвам в него“, допълва големият артист.
За първи път, откакто през 1974 година става част от трупата на Народния театър, Антон Радичев отсъства цял сезон от сцената. Последната му среща с публиката бе на 30 декември миналата година в постановката „Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)“ под режисурата на Бойко Илиев. След това здравословното му състояние го принуди да спре, което за него бе сериозно предизвикателство.
За човек, свикнал да измерва живота си с репетиции и аплодисменти, месеците далеч от сцената се оказаха най-тежката роля. Силите на духа му не са го напускали, но възстановяването от тежка травма на глезена изисква време. Днес в гласа му се долавя оптимизъм. След продължително лечение, кинезитерапия и лекарско наблюдение, той вярва, че през есента отново ще бъде под светлината на прожекторите.
„Вече се пазя, претърпях и тежка операция заради дискова херния и сега живея доста по-спокойно и не влизам с безразсъдни плувания или дълги часове под слънцето. Възрастта вече изисква своето. Всяко нещо с времето си“, разказва актьорът. След хирургичната интервенция той сподели, че се чувства сякаш е получил втори шанс за живот. Днес той съчетава ежедневна гимнастика с търпение, отказвайки да се приема за болен. „Не съм болен, чувствам се все по-добре и по-добре с всеки изминал ден, ми е любимата сентенция“, категоричен е той.
Актьорът с усмивка си спомня за инцидента си в Созопол преди четири години, когато веднага след пристигането си тежко изкълчва глезена си. „Подхлъзнах се още първия ден. Лекарят ми препоръча 35 дни пълен покой, но аз всеки ден влизах в морето и плувах по час.“ Днес, когато не е зает с мисли за театъра, той с удоволствие следи футболните срещи. „Гледам мачове много, ето сега и „Левски“, аз съм си левскарче от малък“, споделя той.
Разговорът винаги се връща към театъра, който е негов втори дом вече половин век. „От 50 години съм на сцената на Народния театър. Дадох на театъра много роли и обогатих репертоара му. Също и той даде много на мен. Аз не мога без Народния дори и една секунда в живота си. Това е все едно да спреш да дишаш.“ В кариерата си Радичев никога не се е водил от материални цели. „Актьорите сме такива хора, които не се замислят толкова за парите, колкото за това, като излязат на сцената, да отдадат себе си“, заключва той.
Източник: hotarena.net
