На 15 август православната църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица, познато в народните традиции като Голяма Богородица. Това е един от най-значимите християнски празници в България и част от дванадесетте най-големи църковни чествания, почитани както от православните, така и от католиците.
През този ден вярващите почитат Света Богородица като закрилница на майчинството, жените и семейното благополучие. Имен ден празнуват всички, носещи имената Мария, Мариана, Марияна, Мариян, Марио, както и Богдан, Богдана, Божан, Божидар и останалите им производни.
Според Светото писание, Божията майка се преселва в небесния свят на 64-годишна възраст, за да бъде отново при своя син Иисус Христос. Нейната кончина била толкова мирна и светла, че приличала на сън, откъдето произлиза и думата „Успение“, означаваща „заспиване“. В българската традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за да се прави разлика с Малка Богородица на 8 септември, когато се чества Рождеството на Пресвета Богородица.
На 15 август в храмовете се провеждат тържествени литургии. След края на богослужението се освещават обредни хлябове, които миряните раздават за здраве, благоденствие и в памет на своите покойни близки. В много региони празникът се съпътства от родови срещи и събори, а по стара традиция се приготвя курбан за здраве, дълголетие и предпазване от беди.
След края на Богородичните пости семействата се събират около празничната трапеза. На нея задължително присъстват прясно изпечена обредна питка, варено жито, царевица и тиква. Важна част от менюто са първите сезонни плодове – грозде и диня, които символизират плодородието и Божията благодат.
През вековете българите са вярвали, че молитвите, отправени към Божията майка на този ден, носят силна закрила и надежда. Поради тази причина 15 август остава един от най-светлите и почитани дни в българската духовна култура.
Източник: zajenata.bg
