Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“ (ПБ). Законопроектът получи подкрепата на 181 депутати, докато девет се въздържаха, а против нямаше. Същевременно парламентарното мнозинство отхвърли предложенията на ГЕРБ-СДС по същата тема.
Новата правна уредба на „Прогресивна България“ въвежда ясни правила за определянето, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа (ДЦК). Промените са необходими и за прецизиране на участието на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара. Вносителите подчертават, че в съответствие с изискванията на Европейския механизъм за стабилност, за всички книжа, емитирани след въвеждането на еврото у нас с падеж над една година, ще важат стандартизирани клаузи за колективно действие. Те позволяват условията по емисиите да се коригират по предложение на финансовия министър след решение на Министерския съвет.
Законопроектът предвижда министърът на финансите да може да емитира ДЦК, насочени директно към инвеститори – физически лица. За тях няма да се дължат такси и комисионни при първично придобиване, тъй като те ще бъдат за сметка на държавния бюджет. Предвижда се и създаването на модерна електронна система за регистриране и обслужване на търговията с този тип книжа.
Отхвърленият законопроект на ГЕРБ-СДС предвиждаше подобни възможности за гражданите, но включваше и идеята за въвеждане на платформа за директно предлагане и обратно изкупуване без посредничеството на дилъри, както и възможност за покупка през „Български пощи“.
По време на дебатите Константин Проданов от ПБ отбеляза, че в банковата система у нас има близо 98 млрд. евро депозити, като голяма част от тях са на домакинства. Според него, при доходност над 3% за петгодишен период, покупката на ДЦК от граждани ще задържи лихвите и капитала в страната. Стефан Белчев допълни, че е добре тези средства да се влеят в икономиката, докато Владислав Панев (ДБ) подчерта, че мярката би намалила натиска върху цените.
От страна на „Възраждане“, Цончо Ганев изрази критична позиция, посочвайки, че голяма част от българите работят на минимална заплата и не разполагат с излишни средства за инвестиции. В рамките на дискусията Мартин Димитров постави въпроса за срока на изграждане на новата електронна платформа, на което Проданов отговори, че конкретни времеви рамки могат да бъдат обсъдени и добавени между двете четения на закона.
Източник: dnesplus.bg
