В сърцето на румънската столица се издига постройка, чийто мащаб изумява света. С тегло от над 4 милиона тона, Дворецът на парламента в Букурещ е официално вписан в Книгата на рекордите на Гинес като най-тежката сграда на планетата. Зад нейната колосална фасада обаче се крие история, изпълнена с амбиция, архитектурни рекорди и драматични социални последици.
Построяването на монументалния комплекс изисква невъобразимо количество ресурси, почти изцяло добити в Румъния: 700 000 тона стомана и бронз, 1 милион кубически метра мрамор, 3500 тона кристално стъкло, 900 000 кубически метра дървесина и 200 000 квадратни метра пищни килими и пътеки. Обемът на двореца достига 2,55 милиона кубически метра – с около 2% повече от този на Великата пирамида в Гиза. Със застроена площ от 365 000 кв. м и височина 92 метра, той се нарежда сред най-големите административни сгради в света, изправяйки се рамо до рамо с Пентагона в САЩ и комплекса Long’ao в Китай.
Идеята за комплекса се ражда през 1984 г. по нареждане на комунистическия лидер Николае Чаушеску. За локация е избран хълмът Спирий, но разчистването на терена коства разрушаването на цял исторически квартал. Заличени са над 7000 домакинства, 12 църкви, 3 манастира, 2 синагоги, болница и сградата на Националния архив. Проектът е поверен на едва 28-годишната тогава архитектка Анка Петреску, която ръководи екип от близо 700 свои колеги. Архитектурата съчетава неокласицизъм, модернизъм и социалистически реализъм, превръщайки интериора в парад на мраморни стълбища и гигантски зали.
Основният строителен период обхваща годините между 1984 г. и 1997 г. В изграждането участват до 100 000 души – войници, цивилни работници и хора, принудени да полагат безплатен труд. Според някои исторически източници по време на 13-годишния процес живота си губят около 3000 души, макар тази цифра да няма окончателно официално потвърждение. След падането на режима бъдещето на гиганта е подложено на разгорещени дебати. Обсъждат се идеи сградата да бъде разрушена, превърната в казино или дори засипана с пръст. В крайна сметка е взето решение тя да подслони държавните институции.
Днес в двореца се помещават Камарата на депутатите, Сенатът, три музея и модерен конферентен център. Вярна на монументалния си мащаб обаче, сградата остава полупразна – близо 70% от площта ѝ не се използва, а от планираните 1100 помещения са завършени едва около 400. Комплексът разполага с 12 надземни и 8 подземни етажа. Под земята са разположени ключови инфраструктурни съоръжения, бункери и тунели. Тези подземни нива подхранват редица градски легенди – за секретни мрежи, водещи до градското летище, и за спешни евакуационни тунели, подготвени за евентуална революция.
Любопитен детайл е и твърдението, че поради колосалното си тегло сградата потъва с около 6 милиметра годишно. Макар за това измерване да липсват детайлни публични методики, самият мащаб продължава да поставя инженерите пред сериозни предизвикателства при поддръжката. Днес части от Двореца на парламента са отворени за туристически посещения. Така той продължава да съвместява три роли – на действащ център на властта, световна архитектурна забележителност и вечен паметник на една от най-големите строителни амбиции на XX век.
Източник: standartnews.com
