„Парите са в забавния шоубизнес, повярвайте ми! Искам да го кажа на младите, да не си мислят, че са в театъра, камо ли пък в киното. Забавата носи пари, нищо друго!“. Това признание направи пред вестник „България днес“ големият български актьор Георги Мамалев, който тази година отбелязва 50-годишен юбилей на сцената на Народния театър „Иван Вазов“.
„Точно за това ми отвори очите преди много години, още когато бях млад, големият Георги Калоянчев, докато снимахме заедно филма „13-ата годеница на принца“: „Адашко, парите не са в киното, не са в театъра. Парите са в естрадата!“. И аз го знам оттогава. Затова го казвам и на младите – и те трябва да го знаят“. Актьорът признава, че е участвал в множество концерти в забавния шоубизнес още по време на социализма заедно със Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Татяна Лолова и други именити български артисти.
„А да не говорим колко много участия съм имал и с Тодор Колев, защото той навремето ме покани в „Иръпшаните“ и постигнахме такъв фурор!“, с усмивка си спомня Мамалев и разказва, че в импровизирания състав на музикално-хумористичната група се събрали четирима големи български актьори.
„Тодор Колев ни беше фронтмен, вокалист и свиреше на цигулка. Моя милост влизаше в ролята на атрактивния и буен барабанист. Боян Иванов бе голямата ни естрадна легенда, а Емил Джамджиев – известен актьор и хуморист. Беше голям смях. Хората ни заобичаха“, разказва Георги Мамалев за масовата истерия и народната любов към групата, която се събира покрай кратък скеч за новогодишната програма на Националната телевизия през 1979 г., но се превръща в абсолютен национален феномен.
„Телевизионният ни успех бе толкова голям, че четиримата си направихме истинско шоу и започнахме да пълним зали и стадиони с концерти из цяла България“, връща се към славното минало 73-годишният Мамалев. По негови думи „Иръпшаните“ се родили от нищото. „Дори първите репетиции и обсъждания на шоуто се случиха в софийската ми скромна квартира, но аз тогава нямах дом и бях много млад“, признава актьорът, чиито култови реплики от тази група се помнят и се цитират и до днес от българите, като например: „А бе, ти знаеш ли кой съм аз, бе?!“. Те остават емблема за българския хумор и сатира от края на късния соц.
Източник: hotarena.net
