Международни здравни експерти насочват вниманието към допълнителни микробиологични рискове при прахообразните млека и формули за кърмачета. Освен добре познатите бактерии Cronobacter и Salmonella, в актуален анализ на Световната здравна организация и Организацията по прехрана и земеделие на ООН се разглеждат и опасности, свързани с токсин-продуциращи клостридии и с бактерията Bacillus cereus.
Председателят на Сдружението „За достъпна и качествена храна“ д-р инж. Андрей Велчев призовава българските институции да предприемат превантивни действия, без да чакат появата на тежък инцидент у нас. По думите му са необходими по-широки лабораторни изследвания, по-строг надзор върху производителите и вносителите и ясна информация към родителите.
Важно уточнение е, че предупреждението се отнася основно за прахообразните млека и хранителни формули, а не за бебешките пюрета като цяла продуктова група.
Международни експерти преразглеждат рисковете. През юни 2026 г. в Рим се проведе съвместна експертна среща на ФАО и СЗО, посветена на микробиологичната безопасност на прахообразните формули за бебета и малки деца. Заключенията бяха публикувани през юли и трябва да подпомогнат евентуалното актуализиране на международния хигиенен кодекс за тези продукти.
Причината за новия анализ е, че по света продължават да се регистрират изтегляния на продукти и случаи на заболяване, свързани с адаптирани млека. Експертите разглеждат целия път на продукта – от суровините и производствената среда до опаковането, съхранението и приготвянето му в домашни условия.
„При храните за кърмачета не може да има никакъв компромис. Тези продукти са предназначени за най-уязвимата група, а последиците от микробиологично замърсяване могат да бъдат изключително тежки“, коментира д-р Андрей Велчев. Според него България трябва внимателно да следи препоръките на ФАО, СЗО и Codex Alimentarius и да постави превенцията пред реакцията след възникването на криза.
Прахообразните формули не са стерилни. Един от най-важните факти, които родителите трябва да знаят, е, че сухото адаптирано мляко не е стерилен продукт. Това е валидно дори когато е произведено при строг технологичен и хигиенен контрол.
Микроорганизми могат да попаднат във формулата чрез суровините и отделните хранителни съставки, производственото оборудване и околната среда, опаковъчните линии, замърсени лъжички, шишета или работни повърхности, както и при неправилно приготвяне и съхранение след отваряне. Затова контролът не може да се ограничава само до готовия продукт. Международните експерти препоръчват наблюдението да започва още при първичното производство и да обхваща доставчиците на всяка съставка.
Cronobacter и Salmonella остават сред основните опасности. Досегашните международни препоръки са насочени предимно към Cronobacter spp. и Salmonella spp.. Тези бактерии могат да попаднат в прахообразните формули по време на производството или след отварянето на опаковката.
Особено уязвими са новородените през първите седмици от живота, недоносените бебета, децата с ниско тегло при раждане, бебетата с отслабена имунна система и деца, които се хранят продължително само с формула. Съвместната работа на ФАО и СЗО върху риска от Cronobacter и Salmonella започва още в началото на века и е в основата на действащия международен кодекс за хигиенна практика при производството на прахообразни формули. Новият анализ обаче показва, че вниманието трябва да бъде разширено и към други патогени и токсини.
Clostridium botulinum влиза във фокуса на проверките. Сред разглежданите микроорганизми са клостридии, способни да произвеждат ботулинов невротоксин, включително Clostridium botulinum. Тази бактерия образува устойчиви спори, които са широко разпространени в околната среда. При подходящи условия те могат да се развият и да отделят силно токсични вещества.
При кърмачетата съществува специфична форма на заболяването – инфантилен ботулизъм. Той възниква, когато погълнати спори се развият в незрялата храносмилателна система и започнат да отделят токсин. Най-често това се наблюдава при деца под шестмесечна възраст. Експертите на ФАО и СЗО препоръчват по-задълбочена оценка на риска от спорообразуващи патогени, включително Clostridium botulinum, в прахообразните формули. Това не означава, че всяка кутия адаптирано мляко е опасна, а че е необходимо да бъдат усъвършенствани превенцията, изпитванията и наблюдението.
Bacillus cereus и токсинът цереулид представляват друг важен риск. Определени щамове на бактерията могат да произвеждат токсина цереулид, който предизвиква остри стомашно-чревни оплаквания. Цереулидът е особено проблемен, защото е устойчив на високи температури, което означава, че обичайното затопляне или приготвяне на продукта не гарантира разрушаването му.
През 2025 и 2026 г. международно разследване доведе до изтеглянето на серии адаптирани млека и други хранителни продукти заради установено замърсяване с цереулид. Източникът беше свързан със замърсена арахидонова киселина – съставка, използвана в част от формулите. Засегнати продукти са били разпространени в десетки държави, а СЗО оцени общия риск за общественото здраве като умерен поради уязвимостта на кърмачетата и мащаба на разпространението.
При поглъщане на токсина симптомите могат да започнат бързо – обикновено с внезапно повръщане, гадене, болки в корема, отпадналост и риск от бързо обезводняване. При бебетата загубата на течности и електролити може да стане опасна за кратко време, особено когато детето е малко, недоносено или има придружаващо заболяване.
Замърсяването може да започне още от отделна съставка. Случаят с цереулида показва, че рискът невинаги възниква в самия завод за адаптирано мляко. Замърсена може да бъде една от многото съставки, доставени от външен производител. Затова експертите препоръчват по-строга оценка на доставчиците, проверка на произхода и обработката на суровините, повече проби от отделните производствени партиди, контрол на прах, въздух и работни повърхности, по-добра проследимост по цялата верига и бързо установяване къде са разпространени засегнатите продукти.
Европейската комисия посочва, че националните компетентни органи отговарят за официалните проверки и надзора върху безопасността на детските храни, докато специалните европейски правила определят изискванията към състава, етикетирането и безопасността им.
Необходими са по-широки лабораторни изследвания. Според д-р Андрей Велчев българските институции трябва да проверят дали националните лаборатории разполагат с достатъчен капацитет за откриване не само на традиционно наблюдаваните бактерии, но и на специфични токсини като цереулида. Това е важно, защото той не се изследва рутинно във всички лаборатории и установяването му изисква специализирани методи и оборудване.
През февруари 2026 г. Съвместният изследователски център на Европейската комисия представи нов сертифициран референтен материал, предназначен да подпомогне лабораториите при надеждното измерване на цереулид в храни. Разработката трябва да подобри съпоставимостта и точността на резултатите в различните държави.
По думите на д-р Велчев са необходими и регулярни проби от предлаганите у нас формули, контрол на продуктите от внос, засилени проверки на производителите, ясна система за бързо изтегляне на рискови партиди и публична и разбираема информация за родителите.
Източник: zajenata.bg
