До около 24-25 юли времето в България ще следва сравнително устойчив ритъм – три-четири нормално топли летни дни, последвани от захлаждане и валежи. Август обаче се очаква да бъде по-горещ от обичайното и да донесе традиционното лятно засушаване, предупреди климатологът Симеон Матев пред БНТ. Най-уязвима от екстремни явления остава Източна България, където продължителна суша може рязко да бъде прекъсната от поройни валежи и наводнения. По-дългосрочните прогнози дават знак и за по-дъждовна есен.
До края на юли не се очертава продължителна и безмилостна гореща вълна над България. Вместо това времето ще редува типични летни периоди със студени атмосферни фронтове, краткотрайни валежи и временно понижение на температурите. „Руслото, в което сме тръгнали, ще продължи поне до около 20-25 юли. Ще имаме три-четири нормално летни дни, последвани от захлаждане и валежи, след което отново ще се затопля“, обясни Матев. С други думи, лятото няма окончателно да разваля почивката, но периодично ще сменя банския с дъждобран.
Според климатолога юли 2026 г. вероятно ще остане в архивите като един от редките месеци през последните години без стряскащо голяма положителна температурна аномалия. „Този юли е различен. Няма изгледи отклонението да бъде от порядъка на два, три или четири градуса над нормата, както се случваше през изминалите пет години“, посочи Матев. Това не означава хладно лято, а по-скоро месец с температури по-близки до обичайните за сезона и с по-чести промени.
По-сериозното предупреждение е свързано с август. Дългосрочните модели дават по-голяма вероятност месецът да бъде по-топъл от климатичната норма, като средното отклонение може да достигне между половин и градус и половина. „Август ще бъде подобен на предишните си събратя. Това е месецът, който се затопля най-силно в климатичната ни история. Очакванията са да получим типичното лятно засушаване и то да бъде именно през август“, заяви Матев. По-горещият и сух август означава повишен риск от пожари, недостиг на вода и проблеми за земеделието.
Бургаско и останалата част от Източна България са сред районите с най-голям потенциал за резки метеорологични крайности. Там е възможно с месеци да няма съществени валежи, а след това само за ден-два да падне количество, способно да наводни големи територии. „Трябва да се готвим за по-екстремни явления, които са коренно противоположни – периоди на засушаване, последвани от интензивни валежи. Получаваме наводнение и суша в едно“, предупреди Матев.
Средната температура в България се е повишила с около един градус през последните три десетилетия. За следващите 30 години очакванията са затоплянето да продължи и да добави още между половин и градус и половина спрямо сегашните нива. „Проблемът не е само температурната промяна, а промяната в режима на валежите. Годишното количество може да не се промени съществено, но се променя разпределението му през отделните сезони“, обясни Матев. По-дъждовната есен, която в момента се очертава в по-дългосрочните прогнози, може да донесе известно облекчение след сухия август.
Източник: standartnews.com
