Секновение, наричано още „Обсечение“, заема специално място в българския народен календар. Този празник поставя ясна граница между топлите летни дни и настъпващата есен, обединявайки древни народни вярвания за метаморфозите в природата с християнската почит към отсичането главата на св. Йоан Кръстител.
Според традиционните схващания Секновение се счита за „тежък празник“ и „лош ден“, през който трябва стриктно да се спазват определени забрани. Вярва се, че именно тогава природата преминава в нов етап, времето започва осезаемо да захладнява, а митичните същества се оттеглят от нашия свят.
Името на празника произлиза от поверието, че на този ден „денят и нощта се стигат“, тоест стават равни по продължителност. В народната представа това е моментът, в който лятото буквално „се сече“ и отстъпва място на есента. Температурите се понижават, дните започват да намаляват, а водите в реките изстиват, превръщайки деня в своеобразна граница между двата сезона.
Старите хора са вярвали, че на Секновение змиите и гущерите се прибират в своите леговища, за да прекарат там студените месеци. Заедно с тях се скриват и митични същества като самодивите и други природни демони. Това масово „изчезване“ на влечугите и духовете подсилва представата за Секновение като за опасен преходен период, в който не бива да се започва нищо ново и не трябва да се извършва тежка работа.
Една от най-строгите забрани е свързана с храната – на този ден е забранено да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят, като дини, ябълки и домати, както и да се пие червено вино. Това поверие символично препраща към пролятата кръв на св. Йоан Кръстител. Също така се избягва влизането в реки и открити води, тъй като се смята, че те вече са „сечени“ и човек може да се „пресече“ или разболее.
Християнската църква отбелязва на този ден мъченическата смърт на св. Йоан Кръстител, известен още като „Св. Йоан с отсечена глава“ или „Църн св. Йоан“. В народната традиция празникът е познат и като „Иван-Коприван“, заради преданието, че главата на светеца е била хвърлена в коприва. На същия ден в България се почитат и Светите Седмочисленици – Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Източник: zajenata.bg
