Септември може да бележи началото на осезаем преход към есенно време, според последните дългосрочни анализи на атмосферната циркулация и развитието на полярния вихър. Прогнозите на ECMWF за стратосферата на 10 hPa показват, че в началото и първата половина на месеца над голяма част от Европа се запазват отрицателни температурни аномалии във високата атмосфера, съобщава Метео Балканс.
Важно е да се отбележи, че температурата на 10 hPa не е директна прогноза за времето на земната повърхност. В края на лятото полярният вихър в Северното полукълбо тепърва се възстановява и връзката между стратосферната циркулация и времето в България е по-слаба, отколкото през зимните месеци. Въпреки това разпределението на геопотенциала и температурните аномалии могат да дадат полезен сигнал за по-общия характер на циркулацията.
Към момента моделите насочват към по-динамичен септември, характеризиращ се с редуване на топли периоди и нахлувания на по-хладен въздух. Не се очаква месецът да бъде постоянно студен, но вероятността за продължителни горещини постепенно намалява.
В края на август и началото на септември над Арктика се наблюдава постепенно оформяне на новия сезонен полярен вихър. На картите на ECMWF се вижда сравнително обширна област с отрицателни температурни аномалии на 10 hPa, която обхваща голяма част от Европа и северните ширини. Това е интересен сигнал, но трябва да бъде интерпретиран внимателно.
През септември стратосферният полярен вихър все още не е достатъчно развит, за да определя самостоятелно времето на Балканите. По-важна остава тропосферната циркулация – положението на антициклоните и циклоните над Европа, Атлантика и Средиземноморието. Въпреки това моделите подсказват, че над Европа може да се задържи по-хладна въздушна маса, а атмосферната циркулация да бъде по-динамична. За България това означава по-голяма вероятност от резки промени между топли и прохладни периоди.
Първото десетдневие (1–10 септември) вероятно ще запази известна част от летния характер на времето, но горещините ще бъдат по-ограничени във времето. В първите дни са възможни периоди със слънчево и топло време, особено в низините и южните райони. Температурите в някои дни могат да достигат 29–35°C, а локално и малко по-високи стойности. Постепенно обаче се очаква атмосферата да стане по-неустойчива. При преминаване на атмосферни фронтове и навлизане на по-хладен въздух ще се увеличава вероятността от валежи и гръмотевични бури, особено в следобедните часове, когато локалното нагряване все още е достатъчно силно за развитие на купесто-дъждовна облачност.
Не са изключени краткотрайни, но интензивни валежи, придружени от гръмотевици и временно усилване на вятъра. Рискът няма да бъде еднакъв за цялата страна. По-голяма вероятност за валежи може да има в Западна и Централна България, планинските райони и северните части на страната, докато в Югоизточна България и по Черноморието по-често ще се запазват сухи периоди. Температурите през първото десетдневие се очаква да бъдат около или малко над климатичните норми в началото, след което постепенно да се понижават. В края на периода максималните температури в много райони вече по-често могат да бъдат в диапазона 23–29°C.
Второто десетдневие (11–20 септември) изглежда като един от по-интересните периоди на месеца. На последната предоставена карта за 14 септември се вижда ясно изразена област с отрицателни температурни аномалии на 10 hPa над Европа и значителна част от северното полукълбо. Това не означава автоматично студено време на земята, но е в съответствие с тенденцията към по-слабо летен и по-есенен характер на атмосферната циркулация. През този период е възможно да има по-чести нахлувания на въздух от север и северозапад, а при подходяща синоптична конфигурация – и от североизток.
Това може да доведе до осезаемо понижение на температурите след преминаването на атмосферните фронтове. В някои дни максималните температури могат да останат около 20–26°C, а при по-сериозно нахлуване – и по-ниски. Сутрините вече ще стават чувствително по-хладни. В котловините и високите полета минималните температури могат да се понижават до 8–13°C, а при ясно и тихо време локално и под тези стойности. В планините есента ще започне да се усеща още по-осезаемо.
Второто десетдневие може да се окаже и по-влажната част от месеца. При навлизане на средиземноморски циклони е възможно да се формират значителни валежни процеси над Южна България, Родопите, Странджа и южните райони на страната. В същото време при преминаване на студени фронтове ще има условия за краткотрайни, локално силни валежи и гръмотевични бури. Не е изключено времето да се променя бързо – от топло и слънчево към облачно, дъждовно и значително по-хладно в рамките на 24–48 часа.
Последната третина на септември (21–30 септември) е с по-ниска прогнозна сигурност, тъй като предоставените стратосферни карти достигат приблизително до средата на месеца. Затова тази част от прогнозата трябва да се разглежда като ориентировъчна тенденция. Въпреки това сигналите насочват към продължаване на по-динамичното време, характерно за прехода между лятото и есента. Възможни са нови топли периоди, но вероятността за трайно установяване на горещо време вече ще бъде сравнително малка. В отделни дни температурите отново могат да достигнат 25–30°C, особено при пренос на по-топъл въздух от юг, но след преминаване на фронт те бързо ще се понижават.
Към края на месеца все по-често ще се усеща есенният характер на времето. Сутрините ще стават по-хладни, а в котловините и високите полета са възможни стойности около 5–10°C. В планините температурите ще бъдат значително по-ниски, като при нахлуване на студен въздух са възможни и първи по-сериозни зимни прояви по най-високите части на планините. По Черноморието морето ще продължава да оказва омекотяващо влияние и температурите там ще се понижават по-бавно.
Един от интересните моменти в прогнозата е потенциално по-неравномерното разпределение на валежите. Не се очаква непременно целият месец да бъде дъждовен. По-скоро са възможни кратки периоди с интензивни валежи, разделени от няколко дни със сухо и слънчево време. Особено внимание трябва да се обърне на ситуациите с южна или югозападна циркулация, когато влажният въздух от Средиземноморието може да достигне Балканите. При подобна конфигурация Южна България и планинските райони могат да получат значителни количества валежи за кратък период, докато северните части на страната могат да останат с по-малко валежи.
Източник: standartnews.com
