Вафлите са сред най-популярните сладки изделия, особено сред децата. Те са достъпни, удобни за носене и се предлагат в десетки разновидности – с какао, млечен крем, ядки, карамел или шоколадова глазура.
Въпреки широкото им разпространение специалистите от години предупреждават, че този тип продукти не бива да се възприемат като пълноценна закуска.
Причината е, че повечето вафли имат висока енергийна стойност, но доставят сравнително малко белтъчини, витамини, минерали и други важни хранителни вещества.
От сдружението „Активни потребители“ не призовават вафлите да бъдат напълно забранени. Според експертите по-разумният подход е те да се консумират умерено – приблизително между 2 и 4 броя седмично, като част от разнообразно меню.
Защо вафлите не са пълноценна храна
Основните съставки на повечето вафли са брашно, захар и растителна мазнина. В зависимост от вида могат да бъдат добавени какао, сухо мляко, суроватка, ароматизанти, емулгатори, подсладители и различни технологични добавки.
Тази комбинация осигурява значително количество калории, но обикновено не съдържа достатъчно протеини, фибри, витамини и минерали.
Според „Активни потребители“ в 100 грама вафли може да има около 500 килокалории. Точната стойност зависи от рецептата, дебелината на крема, количеството мазнини и наличието на шоколадова глазура.
Това означава, че малка на вид опаковка може да осигури значителна част от дневния енергиен прием, без да засища за дълго.
Палмовото масло не е единственият проблем
Палмовата мазнина често се посочва като една от най-нежеланите съставки във вафлите. Специалистите уточняват, че значение има не само видът на мазнината, но и начинът, по който тя е обработена.
При производството на някои сладкарски изделия растителните мазнини се променят технологично, за да станат по-твърди, устойчиви и удобни за кремове и глазури.
При частичното хидрогениране могат да се образуват трансмазнини. Тяхната редовна консумация в по-големи количества се свързва с неблагоприятно влияние върху нивата на холестерола и сърдечносъдовото здраве.
Затова при избора на вафли е добре да се проверява дали върху етикета присъстват изрази като „частично хидрогенирана растителна мазнина“. Самото наличие на палмово масло не означава автоматично, че продуктът съдържа трансмазнини, но високото съдържание на наситени мазнини също е причина за умерена консумация.
Какво означава надписът „млечна вафла“
Някои продукти се рекламират като млечни, въпреки че в тях не е използвано прясно мляко в обичайния смисъл. Често производителите добавят сухо мляко, суроватка на прах, млечни белтъчини, млечен аромат или малко количество млечна мазнина.
„Станало е модерно да се добавят млечни продукти, но това не е чисто мляко, а сухо мляко или пък суроватка. Суроватката е страничен продукт при производството на сирене. Тоест това е нещо, което иначе хранителната индустрия би изхвърлила“, посочват от „Активни потребители“.
Суроватката обаче не е непременно безполезна или вредна съставка. Тя съдържа млечни белтъчини и се използва широко в хранителната индустрия. По-важният въпрос е какво количество е вложено и дали наименованието на продукта не създава преувеличено впечатление за хранителната му стойност. Затова потребителите трябва да гледат списъка със съставките, а не само големия надпис върху лицевата страна на опаковката.
Захарта често е сред първите съставки
В много вафли захарта заема едно от първите места в списъка на вложените продукти. Съставките върху етикета се подреждат според количеството им, като първа е тази, която присъства в най-голям дял.
Освен обикновена захар в рецептата могат да се използват глюкозен сироп, глюкозо-фруктозен сироп, декстроза, малтодекстрин, инвертен захарен сироп или различни подсладители. Така захарта може да бъде разпределена под няколко различни наименования и потребителят да не осъзнае веднага какво е общото ѝ количество.
Прекомерната консумация на добавени захари е свързана с риск от наддаване на тегло, кариеси и влошаване на хранителните навици. При децата честото похапване на сладки изделия може постепенно да измести по-пълноценни храни като плодове, кисело мляко, яйца, ядки и домашно приготвени закуски.
Какво се случва при нагряване на захари и белтъчини
При високотемпературната обработка на храни, съдържащи захари и белтъчини, протичат реакции, които придават характерния аромат, цвят и вкус на печивата. В процеса могат да се образуват и нежелани съединения, като например акриламидът, който може да възникне при силно нагряване на богати на въглехидрати продукти.
Наличието и количеството му зависят от температурата, времето за обработка, влажността и конкретната рецепта. Това не означава, че единичната консумация на вафла непременно създава опасност, но е още една причина подобни изделия да не присъстват всеки ден в менюто.
Как Е-номерата се изписват с други думи
Потребителите често търсят буквата Е върху етикета, когато искат да проверят за добавки. Производителите обаче могат напълно законно да изписват пълното име на веществото вместо неговия Е-номер. Например лецитинът може да бъде посочен като „лецитин“ или „соев лецитин“, без непосредствено до него да фигурира обозначението Е322.
Сред добавките, които могат да се срещнат във вафли, са лецитини (Е322), полиглицерол полирицинолеат (Е476), карамелен оцветител (Е150), малтитол (Е965), изомалт (Е953) и калиев сорбат (Е202). Наличието на Е-номер не означава автоматично, че продуктът е опасен, но пълните химични наименования могат да направят етикета труден за разбиране.
Защо етикетите понякога са трудни за четене
От „Активни потребители“ обръщат внимание на начина, по който е представена информацията върху опаковките. Сред най-честите затруднения са прекалено дребният шрифт, слабият контраст между буквите и фона, текстът върху цветни или лъскави участъци, информацията върху гънка или ръб, както и неясното отделяне на съставките от рекламните твърдения.
При проверки е установявано и че различни разновидности на един производител понякога имат еднакво изписани хранителни стойности, въпреки че видимо се различават по крем, глазура или пълнеж. Това поражда въпроси дали информацията е изчислена достатъчно прецизно за всеки отделен продукт.
Как да изберем по-добра вафла
Нито една вафла не се превръща автоматично в здравословна храна само защото върху опаковката пише „млечна“, „фитнес“, „пълнозърнеста“ или „без добавена захар“. При покупка е полезно да се сравнят няколко показателя: списъкът със съставките, количеството захари, наситените мазнини, размерът на опаковката, както и съдържанието на белтъчини и фибри.
Колкото по-напред са захарта и мазнините, толкова по-голям е техният дял. Проверете реда „от които захари“ в хранителната таблица и обърнете внимание на наситените мазнини. Малките индивидуални вафли улесняват контрола на порцията, а по-високото съдържание на белтъчини и фибри може да помогне за по-добро засищане, но не компенсира автоматично голямото количество захар.
Колко вафли седмично са допустими
Източник: zajenata.bg
