На 14 октомври отбелязваме Петковден – един от най-почитаните празници в българския календар. Нашите баби и прабаби знаели как да посрещнат този ден, какво да сложат на трапезата, коя работа да оставят за друг път и как да измолят здраве за семейството. Част от тези стари обичаи можем да спазим и днес.
Петковден е посветен на света Петка Българска, която от векове се почита като закрилница на жените, семейството и болните. За старите българи 14 октомври бил и границата между есента и зимата. Дотогава реколтата трябвало да е прибрана, зимнината – подготвена, а домът – готов за студените месеци. Но най-важното било друго. На този ден хората оставяли обичайната работа, събирали семейството и правели няколко неща с надеждата да посрещнат зимата здрави и спокойни.
На Петковден жените не сядали на стана, не предели вълна, не шиели и не перели. Дори когато имало много работа, тя оставала за следващия ден. Старите хора приемали това като знак на уважение към света Петка. Вярвали, че ако жената не спази празника, може да навлече болести и неприятности на семейството. Отделете време за почивка, за близките си и за нещо, което ви носи спокойствие.
Едно от първите неща, които хората правели на Петковден, било да се помолят за здравето на семейството. Жените посещавали църквата, палели свещ и споменавали имената на близките си. Особено силно се молели за болните, децата и възрастните хора. Света Петка била почитана като помощница на страдащите, затова към нея се обръщали с надежда за изцеление и закрила. Запалете свещ за здраве в църквата или се помолете у дома. Спомнете си хората, които преминават през труден период, и им се обадете. Понякога една добра дума е най-ценната подкрепа.
В много български домове на Петковден се приготвял обреден хляб. Жените го замесвали с пожелание за здраве, плодородие и разбирателство. Хлябът заемал специално място на трапезата. От него се давало на членовете на семейството, а в някои краища се раздавал и на съседи. На места се правел курбан, като част от храната се споделяла с близки и нуждаещи се.
За старите хора празникът не се изчерпвал с молитвата и трапезата. Важна част от почитането на светицата била грижата за онези, които нямат достатъчно. На Петковден се раздавала храна, посещавали се болни и се помагало на съседи, които не можели сами да се справят с ежедневните си задължения. Хората вярвали, че доброто, направено на празника, носи благословия на цялото семейство.
Петковден бил важен и за младите момичета. Те отправяли молитви и желания да срещнат добър човек, с когото да създадат семейство. Омъжените жени пък се молели за здрави деца, разбирателство със съпруга и спокойствие в дома. Старите хора смятали, че домът трябва да посрещне празника без излишни кавги и обиди. На Петковден старите хора гледали и небето. Нашите предци използвали празника, за да гадаят каква зима предстои. Ако денят бил слънчев, в някои краища очаквали сурови студове. Дъждът се приемал като знак за по-мека зима, а мъглата подсказвала, че ще има много сняг. С Петковден приключвали и последните приготовления за студените месеци.
Не е необходимо да изпълнявате сложни ритуали или да приготвяте богата трапеза. Можете да запазите най-хубавото от старите традиции – да запалите свещ за здраве, да оставите тежката работа, да споделите хляб с близките си и да направите добро. На 14 октомври имен ден празнуват Петко, Петка, Петкан, Петкана, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенчо и други производни имена.
Източник: zajenata.bg
