На 2 септември православната църква почита св. мъченик Мамант, преподобни Йоан Постник, патриарх Константинополски, и светите 3628 мъченици от Никомидия. Свети Мамант е почитан като покровител на сираците, а в народната традиция името му се свързва още със закрила на пастирите и стадата.
Свети Мамант живял през втората половина на III век. Родителите му били християни от Пафлагония в Мала Азия и били хвърлени в тъмница по време на гоненията при император Валериан. Майка му го родила непосредствено преди смъртта си, а останалото сираче било прието и отгледано от благочестивата вдовица Амия. Тя го възпитала в християнската вяра, но починала, когато Мамант бил още много млад. При ново гонение срещу християните момчето било заловено и принуждавано да се отрече от Христос. То отказало. Според житието светецът бил подложен на жестоки мъчения, но останал непоколебим във вярата си.
Мамант бил хвърлен и в морето, но оцелял и се оттеглил в планините около Кесария. Там живеел в уединение, преди отново да бъде заловен. След нови мъчения достигнал до пещера край града, където починал около 275 г. По-късно край Константинопол бил изграден манастир на негово име. В народната традиция свети Мамант е почитан и като покровител на овчарите, козите и овцете. На места денят се възприемал като своеобразен овчарски празник, а хората отправяли молитви за здравето на животните и за изобилие от мляко. Среща се и обичай за курбан за здраве на стадото.
На 2 септември Църквата почита и преподобни Йоан IV Постник, патриарх на Константинопол от 582 до 595 г. Името му остава свързано със строг аскетичен живот, пост, молитва и духовна дисциплина. Йоан Постник е известен и като автор на „Покаяния номоканон“ – сборник, посветен на покаянието и църковната дисциплина. Официалният календар на Българската православна църква отбелязва днес и паметта на светите 3628 мъченици в Никомидия, които загинали при гоненията срещу християните по времето на римските императори Диоклетиан и Максимиан.
С 2 септември са свързани редица народни забрани, които трябва да се разграничават от правилата на Православната църква. В някои български райони жените избягвали тежката домакинска работа – не перели, не месели и не предели. Вярвало се, че така се пазят децата и животните от болести. В популярните народни календари се среща и предупреждение да не се започват важни нови начинания на този ден, защото могат да срещнат препятствия. Среща се и поверието човек да не се оплаква постоянно от съдбата си на 2 септември.
Според православната традиция денят е подходящ за молитва, милосърдие и помощ към хора в нужда. Старите поверия обръщат внимание и на времето. Среща се вярването, че дъждът на 2 септември предвещава суха есен, а червеният залез – ранни слани. Това са традиционни народни знаци и нямат отношение към църковното честване.
Източник: standartnews.com
