На 20 октомври православната църква почита паметта на свети великомъченик Артемий Антиохийски, един от най-бележитите християнски воини, дали живота си в името на своята вяра. С този ден са свързани множество народни поверия, като сред тях изпъква строгата забрана за повишаване на тон и изричането на груби думи. Старите хора вярват, че дори една случайна обида на този празник може да доведе до дълготрайни семейни конфликти и да разруши домашния уют. Денят е смятан за изключително подходящ за подготовка на зимнината, дребни домашни ремонти и отправяне на искрени молитви за здравето на нашите близки.
В църковния календар на България 20 октомври е посветен на свети Артемий Антиохийски. Празникът е по-известен сред народа като Артемиевден, а имен ден празнуват всички, които носят имената Артемий и Артем. Свети Артемий е живял през IV век и е бил виден римски военачалник, служил при император Константин Велики и неговия син Констанций, отличавайки се с изключителна храброст и вярност. Заради заслугите си той бил назначен за управител на Египет, където използвал властта си, за да подкрепя християнството.
Съдбата на светеца се преобръща, когато на престола сяда Юлиан Отстъпник, който се опитва да възвърне езичеството и започва гонения срещу християните. Когато Артемий става свидетел на жестокостите в Антиохия, той открито се противопоставя на императора. Юлиан заповядва той да бъде арестуван и подложен на мъчения, за да се откаже от вярата си. Военачалникът остава непоколебим и в крайна сметка е осъден на смърт чрез обезглавяване. Според преданията тялото му е погребано от вярващи, а по-късно мощите му са пренесени в Константинопол.
Днес свети Артемий се почита като закрилник на военнослужещите. На този ден вярващите се молят за тяхното здраве, за безопасното им завръщане у дома и за защита от всякакви опасности. Хората отправят молитви и за благополучието на семействата си, като акцентът пада върху милосърдието, състраданието и грижата за нуждаещите се. Традицията повелява на Артемиевден да се довършат важни домакински задачи, тъй като се смята, че всичко, изработено старателно на този ден, ще бъде здраво и ще издържи до пролетта.
Един от интересните обичаи включва приготвянето на кисело зеле и подреждането на зимнината, тъй като се вярва, че започнатото днес ще бъде трайно. Подходящо е също да се извършват дребни ремонти и да се укрепят стопанските постройки. Най-важната забрана обаче остава въздържането от викове, кавги и обиди. Нашите прадеди са били убедени, че грубостта на този ден носи нещастие. Християнството ни учи, че избягването на злословието и завистта трябва да бъде наш постоянен нравствен принцип, а не само за празник.
Друга ключова повеля е да не проявяваме безразличие към чуждото страдание. Добре е да се оказва помощ на болни и възрастни хора, както и да се проявява грижа към животните. Народът ни предупреждава на този ден да се избягва прекомерното веселие и мрачните мисли. Църквата не забранява радостта, но призовава към духовна умереност, смирение и доброта, които са в основата на християнското послание.
Източник: standartnews.com
