Под спокойните води на язовир „Копринка“ край Казанлък се крие цял един свят. Там, на дъното, все още съществуват улици, площади, крепостни стени и основите на величествен дворец, в които преди повече от 2300 години са живели поданиците на тракийския цар Севт III. Севтополис е бил открит напълно случайно, проучен в детайли и впоследствие потопен в името на мащабното строителство на язовира. Близо 70 години по-късно една от най-значимите тракийски столици остава невидима – истинска българска Атлантида.
Историята започва през 1948 г., когато изграждането на язовир „Георги Димитров“, днес познат като „Копринка“, разкрива древни зидове край коритото на река Тунджа. Това, което първоначално е изглеждало като поредния обикновен археологически обект, бързо се превръща в сензация. Под ръководството на проф. Димитър П. Димитров и с ключовото участие на проф. Мария Чичикова, спасителните разкопки продължават от 1948 до 1954 г. Това дава възможност градът да бъде изследван в забележителна цялост. Днес Историческият музей „Искра“ в Казанлък и ЮНЕСКО оценяват проучването на Севтополис като фундаментално за познанията ни за тракийската цивилизация.
Археолозите са работили в надпревара с времето, тъй като държавният инфраструктурен проект не е можел да бъде спрян. Резултатът е почти невероятен: науката успява да документира античен град, който веднага след това изчезва – не под земята, а под водата. Благодарение на тези архиви днес можем да си представим как е изглеждал Севтополис и как е протичал животът в него.
Севтополис възниква през последната третина на IV век пр.н.е. по времето на Севт III. Името на града става ясно едва след откриването на голям надпис в царския комплекс, следвайки традицията владетелят да даде името си на новия град. Селището не се е разраствало хаотично, а е било планирано предварително върху 50 декара с форма на неправилен петоъгълник. Крепостната стена е била дълга близо 890 метра, подсилена с кули и бастиони. Градът е следвал принципите на ортогоналното градоустройство с главни улици, пресичащи се при централния площад, и е разполагал дори с канализация.
Най-високата част на града е била запазена за владетеля. Цитаделата е била отделена със собствени стени, а резиденцията е впечатлявала с колонади, тържествени зали и декоративни мазилки. През 1953 г. е открита мраморна плоча, която разкрива институциите и религиозния живот на града, потвърждавайки съществуването на храм на Великите богове и светилище на Дионис. В домовете на обикновените жители археолозите откриват глинени култови огнища, наречени есхари, които доказват, че траките са съчетавали елинистичния начин на живот с местните си традиции и вярвания.
За съжаление, разцветът на Севтополис е кратък – само няколко поколения. Градът е разрушен при нападение, а по-късно природата довършва делото, покривайки останките с наноси. Днес мечтата градът да излезе на повърхността остава жива. През 2005 г. архитект Жеко Тилев предложи дръзкия план Севтополис да бъде ограден с пръстеновидна стена в язовира, за да се превърне в музей на открито. Въпреки че проектът привлича вниманието на експерти, той все още не е реализиран. Така Севтополис продължава да бъде скрит под милиони кубически метри вода, чакайки своя нов шанс да разкаже историята си.
Източник: standartnews.com
