България категорично се утвърди като водещ енергиен фактор в региона, заслужено получавайки прозвището „Батерията на Балканите“. Това постижение е резултат от мащабното развитие на модерни системи за съхранение на електричество, показват данните от скорошен анализ на Ройтерс.
Страната ни успешно усвои 700 милиона евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз. Тези средства позволиха капацитетът за съхранение на енергия чрез батерии да се удвои само за последната година. Това стратегическо предимство позволява на България ефективно да съхранява слънчевата енергия, произведена през деня, и да я подава към мрежата точно в моментите на пиково вечерно потребление.
Този значителен ръст в капацитета доведе до скок на износа на електроенергия с 62 процента спрямо миналата година, достигайки внушителните 3,5 тераватчаса. Натрупаният енергиен ресурс се оказа ключов за съседните държави по време на тежките летни горещини, когато екстремните температури поставиха електропреносните мрежи под безпрецедентен натиск.
Значителна част от изнесената енергия бе насочена към Румъния. През август северната ни съседка бе принудена да спре ядрен реактор поради критичния спад в нивото на река Дунав, която се използва за охлаждане. Благодарение на стабилните български доставки, Румъния успя да съхрани водноелектрическите си централи и да запази нивата на своите водохранилища.
„Съхранението на енергия чрез батерии е от критично значение в момента. Това вече не е просто пожелателно, а задължително условие“, категоричен е Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия.
Данните на електропреносния оператор разкриват, че в пикови моменти страната ни е изнасяла до 50 000 мегаватчаса дневно, което се равнява на мощността на атомната централа в Козлодуй. Въпреки тези успехи, експертите предупреждават, че бързото разрастване на пазара свива ценовите разлики, което може да ограничи част от бъдещите приходи на инвеститорите. От Министерството на енергетиката отбелязват, че занапред батериите ще трябва да намерят място не само в ценовия арбитраж, но и активно на пазарите за балансиране.
В сравнение с Гърция, която също отчита ръст на соларните мощности, но изостава в изграждането на батерийни системи, България заема много по-стабилна позиция. Според Евростат това се отразява благоприятно и на крайните потребители – средната цена на електроенергията за домакинствата в Гърция през първото полугодие е била 0,1967 евро за киловатчас, докато в България тя остава значително по-ниска – 0,1117 евро.
Източник: plovdiv24.bg
