Какво представлява Средният коридор – транспортната връзка, която ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар, и защо България става ключова част от него? Новината беше потвърдена първо в речта за състоянието на ЕС на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, а след това и от думите на президента Румен Радев по време на българо-чешкия бизнес форум, в който специално участие взе и премиерът Андрей Бабиш.
Президентът Радев подчерта стратегическото положение на България като важна предпоставка за развитието на нови съвместни проекти и открои ролята на страната като пресечна точка на транспортни, енергийни и цифрови коридори. „Днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че България съвместно с ЕК ще организира среща на високо равнище, посветена на Средния коридор – транспортния път, свързващ Централна Азия, Кавказ и Европа. България има ключова роля в него и може да предложи партньорство в тази сфера“, заяви Румен Радев.
Транскаспийският международен транспортен маршрут (ТМТМ), познат още като Среден коридор, започва от Югоизточна Азия и Китай, преминавайки през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия. Оттам товарите продължават към Турция и останалата част от Европа, включително по морските направления през Черно море към България и Румъния. Коридорът има стратегическо значение за връзките между Европа и Централна Азия.
Историята на проекта започва на 7 ноември 2013 г., когато по време на бизнес форума „Нов път на коприната“ в Астана, ръководителите на националните железници на Казахстан, Азербайджан и Грузия подписват споразумение за Координационен комитет. През февруари 2017 г. започва дейността си Международната асоциация „Транскаспийски международен транспортен маршрут“.
Като мултимодален маршрут, свързващ Европа и Китай, Средният коридор придобива огромно значение, особено след спада в използването на Северния коридор през Русия заради войната в Украйна. По данни, цитирани от Румен Радев в интервю за Казинформ през юни 2025 г., през 2024 г. обемът на товарите по маршрута достига 4,5 млн. тона, което е ръст от 65% на годишна база и значителен скок спрямо 586 000 тона през 2021 г.
Средният коридор разчита на съществуваща инфраструктура, но изисква сериозни инвестиции за модернизация. Световната банка посочва, че са нужни средства и за пристанищната и железопътната свързаност на България и Румъния. По оценка на президента, сухопътните маршрути между България и Турция и морската свързаност през Черно море дават огромен потенциал. Българските пристанища Варна и Бургас имат директни връзки с грузинските Поти и Батуми, а коридорът може да се разглежда и като продължение на Коридор VIII.
През юни 2025 г. правителството одобри меморандум за разбирателство между България и Казахстан за развитието на маршрута, предвиждащ обмен на опит и подобряване на услугите. По време на посещението си в Казахстан през същия месец, Румен Радев подчерта, че развитието на този път е заложено в стратегията на ЕС за Централна Азия. Сътрудничеството беше обсъдено и с Узбекистан, като фокусът пада върху модернизирането на транспортната и енергийната инфраструктура.
На 23 юни 2026 г. ЕК създаде Платформа за свързаност, мобилизирайки до 2 млрд. евро за инвестиции в региона на Черно море и Южен Кавказ. В края на юни 2026 г. Министерството на транспорта на България потвърди, че страната ни ще работи съвместно с Турция и ЕК за развитието на Средния коридор. През септември 2026 г. в София се проведе среща на работната група, на която се обсъдиха тарифни условия, срокове за доставка и начини за повишаване на конкурентоспособността на този стратегически маршрут.
Източник: standartnews.com
