Екстремните горещини водят до сериозни трансформации в начина, по който се развива земеделието в Дунавската равнина. Това показва скорошно проучване, проведено от експерти на БАН, за което информира Нова телевизия.
В рамките на този специфичен географски район, само за краткия период между 2023 и 2024 година, е регистрирано десетократно повишение на честотата, с която се появява тежкият топлинен стрес.
„През изминалите 40-50 години се наблюдава плавен ръст на горещите периоди в страната ни. Става въпрос за изключително високи и нетипични за нашите ширини температури. Годината 2024 постави нови рекорди, ненадминати от 1930 година насам. Преживяхме най-топлото лято и една от най-меките зими. Това оказва изключително вредно влияние върху селското стопанство“, коментира специалистът по устойчиво развитие Кристиян Панайотов, който е част от екипа, провел научното изследване.
Тези климатични промени са резултат както от естествени природни процеси, така и от влиянието на човешката дейност.
„По-същественият въпрос е какви мерки можем да предприемем, за да се защитим. Това е тенденция, която няма да изчезне през следващите години. Наблюдаваме този процес от дълго време и той се задържа трайно и устойчиво“, подчертава Панайотов.
Експертът пояснява, че температурите, надвишаващи 35 градуса, са пагубни както за земеделските култури, така и за здравето на хората. Когато живакът прескочи 40 градуса при влажност под 30%, вече говорим за състояние на екстремна суша.
Най-силно засегнатите територии от тези горещини са регионите около Видин, Лом и Монтана. „Настоящата стратегия за управление на Северозападна България не е пригодена към бързо променящия се климат. Този регион задължително трябва да бъде под постоянно наблюдение като изключително уязвим“, заключи Панайотов.
Източник: dnesplus.bg
