Много българи все още пазят жив спомена за неприятните изненади от сметките за електричество и парно през изминалата зима. По приблизителни изчисления те бяха с между 15 и 40 % по-високи за тока и с между 20 и 50 % за отоплението. Това се случи при нива на природния газ, които бяха двойно по-ниски от сегашните, а именно той остава енергиен източник от последна инстанция, откакто Европейският съюз започна прилагането на „Зелената сделка“.
Сценарият, при който отново ставаме свидетели на същия процентен ръст на сметките спрямо миналата година – което означава 40 или 50 % върху вече увеличените стойности – според експерти зависи до голяма степен от това колко сурова ще бъде зимата. Въпреки това, стратегията да чакаме и да се надяваме на меко време едва ли е най-разумният ход при общата тенденция на поскъпване на всички останали стоки.
Не трябва да пренебрегваме и факта, че студената зима влияе негативно върху цените на тока за бизнеса. Вероятно държавата отново ще осигури компенсации, както е правила досега, но е още по-сигурно, че преди приемането на еврото предприемачите в България използват всеки реален или измислен повод, за да повишат всички останали цени. Въпреки настоящата ситуация, ние далеч не сме в безизходица. Дори без промяна в генерално сбърканата енергийна политика на Брюксел, българското правителство може да предприеме нужните стъпки и да потърси разумно решение поне за предстоящия зимен сезон.
България има възможност да се възползва от правилата в съответните членове на Директивата за европейската схема за търговия с емисии и да поиска дерогация за модернизация. Съществуват и други опции в рамките на действащото европейско право чрез Договора за функциониране на Европейския съюз. Разбира се, възможни са и допълнителни мерки, включително искане за цялостно предоговаряне на Пътната карта по Плана за възстановяване и устойчивост.
По тази тема българската дипломация трябва да се възползва от трудностите на много други европейски държави и да настоява за общо колективно решение, което да премахне въглеродните квоти за тази зима, а най-добре и до края на конфликтите в Украйна и Иран. За Европейския съюз като цяло би било полезно да разполага с механизъм, който при подобни кризисни ситуации да взема бързи решения в подкрепа на енергетиката, икономиката и гражданите.
Премахването на въглеродните квоти поне за зимния период със сигурност ще „успокои“ цените на енергоносителите през месеците с най-висока консумация. Дори ако цената на парното не успее да спадне, доколкото част от топлофикациите работят на газ, потребителите поне ще имат алтернатива да ползват по-евтин ток. Във всички случаи връщането на въглищата в енергийния микс ще повлияе и на цените на природния газ.
По-значим обаче ще бъде ефектът върху инфлацията. Намаляването на цените на тока, предвид манталитета на българските бизнесмени, едва ли ще доведе до по-евтини стоки, но със сигурност поне за определен период ще задържи допълнителното им поскъпване. След шоковите цени преди и непосредствено след въвеждането на еврото, българските граждани имат нужда, особено през зимата, от кратък период без инфлация, за да стабилизират семейните си бюджети.
Общата промяна на енергийния пазар ще има макар и минимален, но позитивен ефект върху държавните финанси, което не е излишно при сериозните фискални дефицити от последните години. Евтината енергия ще повлияе положително на цялата българска икономика и може да се превърне в основа за растеж и развитие през следващите години.
Източник: standartnews.com
