Три различни версии за внезапната смърт на известния български теолог Георги Сираков обзаят публичното пространство и оставят хилядите му последователи в недоумение. Асистирано самоубийство, напомнящо случая на Людмила Живкова, тежка форма на рак или внезапен сърдечен проблем се посочват като възможните причини за сирата му кончина в разцвета на силите, на едва 35 години.
Близките му са убедени, че е невъзможно млад и здрав мъж да си замине така внезапно, особено в дата като 15 август, когато се отбелязва Успението на Пресвета Богородица. За много от своите познати Сираков бе личност, която принадлежи на бъдещето; той твърдеше, че може да съществува паралелно в различни времеви пространства и да посещава различни епохи с мисълта си. 35-годишният теолог бе разгадал тайните на глаголицата и чрез проекта си „Кодът на Буквите“ както и интернет канала „Истинска Земя“ споделяше своите изследвания върху символите и писмеността.
Георги Сираков е изразявал убеждението, че душата може да напуска и да се връща в тялото. През последната година от живота си той често е загадвал, че скоро ще си тръгне, като е казвал това след всяка своя лекция. Познати спомнят, че понякога е изпадал в апатия и е изглеждал вглъбен в собствен свят, а изреченията му често са били трудни за разбиране. Той е твърдял, че смъртта е „руска измислица“, създадена за да се ограничи присъствието на българите, и е вярвал, че българите по природа трябва да бъдат дълголетници.
Теорията, че смъртта му е настъпила чрез духовни практики, подобно на конспирациите около Людмила Живкова, е особено популярна. Сираков е бил запознат с окултни тактики и може би е искал да докаже съществуването на живот след смъртта чрез съзнателно напускане на тялото – практика, известна в индийските традиции като Махасамадхи или астрална проекция. Фактът е, че в 7 часа сутринта на 15 август той си е заминал, оставяйки след себе си две малки деца и съкрушена млада майка.
Освен версията за духовните практики, се говори и за здравословни проблеми. Според някои, преди десет години той е бил диагностициран с тежък рак, след което е претърпял операция за отстраняване на тумор и е продължил лечението по собствена, секретна система. В родния му град Ботевград се говори, че заболяването може да се е завърнало. Други пък смятат, че причината е слабо сърце, което го е предало тихо в съня му.
Роден през 1991 г., Георги Сираков първоначално се насочва към техническите науки в Техническия университет в София, но по-късно открива истинското си призвание в теологията, която завършва в Софийския университет. По време на следването си той задълбочава интереса си към древните знаци, символи и техните връзки с историята на българските земи.
Познат още под псевдонима Г. Д. Серафиос, той посвещава години на събирането на сведения за духовната си поредица „Сказание за кръговрата”. Сираков е извършвал множество пътувания из България, често пеша, за да изследва лично местата и символите, за които е писал, интегрирайки тези теренни проучвания в своите разработки.
Източник: hotarena.net
