Стряскащото изявление на азербайджанския президент Илхам Алиев, че неговата страна е в състояние да погаси целия си външен дълг в рамките на 24 часа, разкри мащабите на сериозната финансова криза, обхванала Стария континент. По време на Втория международен инвестиционен форум в Баку, държавният глава подчерта, че Азербайджан е успял да натрупа валутни резерви, които превишават външните задължения на страната близо 20 пъти, съобщи Азертаж.
В същото време Европейският съюз е подложен на огромен натиск поради рекордна задлъжнялост, надхвърляща средно 83.4% от БВП, съчетана с хронични проблеми в производствения сектор. Все по-очевидно става, че моделът, базиран на потребление чрез кредити, губи битката срещу фискалния прагматизъм, който се опира на реално производство.
Западната икономическа школа десетилетия наред разчита на един основен двигател – вътрешното потребление, стимулирано от евтини заеми. Този подход обаче достигна своите критични граници. Високите енергийни разходи и загубата на конкурентоспособност предизвикаха исторически спад в индустриалното производство на водещи икономики като Германия и Франция. Поради ниския икономически растеж, правителствата финансират социалните си системи и дефицити чрез емитиране на нов дълг, което води до опасна спирала в еврозоната, където Франция се очертава като следващата системна заплаха с растящ дефицит и политически несигурности.
Цифрите на Азербайджан рисуват напълно различна картина. Държавният дълг на страната е едва около 20% от БВП, като външната му част е малко над 6%, подкрепени от огромни финансови буфери. Държавният петролен фонд и резервите на Централната банка гарантират покритие на вноса за над 41 месеца, а стабилният курс на националната валута осигурява предвидимост. Въпреки че петролът и газът остават важни, непетролният сектор вече формира над 70% от БВП. Индустриалният сектор е нараснал с 50% за последните пет години, а държавата агресивно намалява бюджетните трансфери от петролния фонд, инвестирайки в ключови логистични проекти като Средния коридор.
Изказването на Алиев служи като звучен шамар за Европа, но и като важен урок за България. С дълг от около 29.9% спрямо БВП, страната ни все още е сред първенците в ЕС, но същевременно отбелязваме един от най-бързите темпове на нарастване на задлъжнялостта – с 6 процентни пункта на годишна база. Причината е, че средствата се насочват към текущи разходи и социални плащания, вместо към инвестиции с добавена стойност. Ако България не преориентира икономиката си към производство и високи технологии, ниското ниво на дълга скоро ще остане в миналото.
Подобно на амбициите на Баку за диверсификация, София се опитва чрез правителствената си програма да използва стратегическото си географско положение за привличане на мащабни индустриални инвестиции. Целта е да се замени изчерпаният модел, разчитащ на евтина работна ръка и потребление на кредит, с нов, който да спре дълговата спирала, преди тя да стане необратима.
Източник: standartnews.com
