Европа е изправена пред възможността да посрещне необичайно мека и влажна зима, като сериозните застудявания вероятно ще се забавят поне до края на декември. Две мащабни климатични явления, зараждащи се на хиляди километри от континента, създават предпоставки за по-високи температури и засилени валежи през първата част на зимния сезон 2026-2027 г. Особено любопитен е фактът, че освен добре познатото Ел Ниньо, влияние оказва и явление в Индийския океан, което рядко попада във фокуса на общественото внимание. За тази необичайна комбинация съобщава френското научнопопулярно издание „Футура“, представяйки актуални оценки за развитието на атмосферните процеси.
Когато метеоролозите анализират дългосрочните перспективи, вниманието обикновено е насочено към Ел Ниньо и Ла Ниня – двете фази на климатичния цикъл ENSO в тропическата част на Тихия океан, които влияят на атмосферната циркулация в глобален мащаб. Съществува обаче и друг механизъм, наречен дипол на Индийския океан, характеризиращ се с температурни разлики между западната и източната част на океанския басейн. При положителната му фаза водите край Африка стават по-топли, докато тези край Индонезия и Австралия са по-студени, което променя разпределението на валежите и налягането далеч извън пределите на региона.
Температурните контрасти в океана предизвикват промени в атмосферните вълни, които влияят на така наречения джетстрийм – въздушно течение, определящо движението на масите над Европа. Според „Футура“, изследвания свързват положителната фаза на дипола през есента с по-меко време на континента в началото на зимата. Подобна конфигурация бе наблюдавана през зимата на 2019-2020 г., когато Северна Европа и Великобритания преживяха необичайно топъл сезон. Проучване в списанието „Атмосферик сайънс летърс“ потвърждава, че процесите в Индийския океан влияят на Северноатлантическата осцилация, която е ключов фактор за зимните условия в Европа.
Актуалните прогнози на Центъра за изследване на климатичните системи към Колумбийския университет показват, че положителната фаза на дипола може да се задържи до края на 2026 г., с вероятност от 97% през ноември и 74% през декември. Комбинираното действие на този механизъм и Ел Ниньо е основната причина експертите да залагат на сценарий за мека първа половина на зимата. Въпреки това, най-силното въздействие се очаква именно през ноември и декември, което не изключва възможността за краткотрайни епизоди на снеговалежи или по-сурово време.
След настъпването на новата година влиянието на Индийския океан постепенно ще отслабва, като моделите сочат преминаване към неутрално състояние през януари и февруари 2027 г. Това обаче не гарантира автоматично настъпване на силни студове, тъй като развитието на времето зависи и от полярния вихър, както и от други атмосферни фактори. Френските специалисти подчертават, че тези естествени цикли се развиват на фона на общото глобално затопляне, което определя и дългосрочните тенденции.
Що се отнася до България, влиянието на тези далечни океански процеси не е еднородно за целия континент. Изследванията, на които се позовава „Футура“, се концентрират основно върху Северния Атлантик и Северна Европа, без да дават конкретни прогнози за Балканите. Поради това е невъзможно да се направи категоричен извод за това дали страната ни ще има снежна Коледа или кога ще настъпят първите сериозни студове. Сезонните климатични модели очертават вероятни тенденции за по-дълги периоди, но не могат да предвидят точното време за конкретни дати.
Източник: standartnews.com
