Огромна трансформация се наблюдава при бащините имена в България. Все по-голям брой наши сънародници избират да се откажат от класическите наставки като -ов/-ова, -ев/-ева, -ав/-ава, -ски/-ска или -ин/-ина. Вместо традиционното изписване като Стела Петрова Иванова, все по-често се срещат форми като Стела Петър Иванова или Петко Илиян Петков.
Това латинизиране на бащините имена се превръща в устойчива тенденция през последните години, отбелязва езиковедът доц. Владислав Миланов в ефира на Радио „Фокус“. Според експерта едно от ключовите обяснения за този феномен се крие в стремежа към по-голяма свобода при избора на имена.
„Тази свобода се пренесе и върху начина, по който родителите записват бащиното име на децата си. Това поведение стана масово през последните години, като се влияе както от подражанието, така и от една според мен погрешно разбрана модна вълна. Много хора вярват, че по този начин акцентират върху личното име на родителя, без да осъзнават, че нарушават установени традиции и рискуват да срещнат сериозни затруднения пред различни държавни институции“, подчертава доц. Миланов.
Прекомерната свобода и липсата на достатъчно осмислена отговорност от страна на родителите са основните причини все повече млади хора впоследствие да търсят промяна на имената си по съдебен път. Езиковедът смята, че е необходим унифициран стандарт, но същевременно категорично се противопоставя на опитите за налагане на строги законодателни рамки върху българския език.
„Езикът не може да бъде ограничен чрез закони. Общество, което не проявява уважение към художествената литература, не чете и неглижира образованието по български език, няма как да развие респект към собствената си езикова култура само чрез законодателни инициативи“, категоричен е доц. Миланов. В заключение той отбелязва, че въпреки тези промени, все още се запазва традицията децата да се кръщават на близки роднини, както и практиката да им се дават имена, носещи символика за здраве и благополучие.
Източник: standartnews.com
