130 килограма на година – толкова хранителен отпадък се пада средно на един европеец. Общо за Европейския съюз това количество достига 58,2 милиона тона и, вместо да отбележи спад, през 2023 г. се е увеличило с 0,7%. Повече от половината от този обем идва от едно конкретно място – домовете ни.
Домакинствата генерират 53% от хранителните отпадъци в ЕС, което прави средно по 69 кг на човек. Производството на храни и напитки добавя 24 кг, ресторантите и кетъринг услугите – 14 кг, първичното производство – 12 кг, а търговският сектор – 10 кг.
Сметката се измерва в колосални суми. Европейската комисия оценява стойността на разхитената храна на 132 милиарда евро годишно. Към това трябва да добавим ресурсите за производство, преработка, охлаждане, транспорт и съхранение на продукти, които никой не е консумирал. Хранителният отпадък е свързан с около 254 милиона тона CO2 еквивалент, което представлява близо 16% от емисиите на цялата хранителна система на ЕС.
На 29 септември отбелязваме Международния ден за осведоменост за загубата и разхищението на храни. Тази година поводът е съпроводен от съществена промяна, тъй като ЕС вече въведе правно обвързващи цели за 2030 г. Държавите членки са длъжни да намалят с 30% на глава от населението хранителните отпадъци от домакинствата, ресторантите и търговията, и с 10% тези от преработката и производството, използвайки за база периода 2021-2023 г.
Що се отнася до България, последните съпоставими данни са от 2022 г. Тогава страната ни е генерирала близо 615 хиляди тона хранителен отпадък, или около 95 кг на човек, като над 267 хиляди тона са дошли от домакинствата. За 2023 г. Eurostat все още не разполага с информация за България.
Макар да не можем да изчислим точно колко евро изхвърля българинът днес, знаем колко плаща за храна. През 2025 г. разходът за хранителни продукти и безалкохолни напитки е средно 1877 евро на човек, което съставлява 29,1% от всички парични разходи на домакинствата. Всяка изхвърлена храна вече е била платена от семейния бюджет, след като са изразходвани земя, вода и енергия за нейното създаване.
Експертите подчертават, че проблемът започва далеч преди кофата за боклук. В световен мащаб за производството на храна, която остава неизядена, се използват около 1,4 милиарда хектара земя. Все повече инициативи, като тези на Европейския климатичен пакт, насърчават спасяването и споделянето на годни продукти. Светослава Симеонова, съосновател на платформата Foody, отбелязва, че разхищението е глобален проблем, върху който всеки може да окаже влияние, като превърне спасяването на храна в ежедневен навик.
Източник: dnesplus.bg
