Искам да споделя преживяното ни снощи, защото никое семейство не трябва да минава през това. Така започва разказът на жителка на Асеновград за драматичните събития от предната вечер.
Майката на 14-годишно дете разказва, че след прием на спазмалгон дъщеря ѝ е получила тежка алергична реакция. За около 10 минути състоянието на момичето се е влошило драстично – цялото ѝ тяло и гърлото са се подули, обрила се е, лицето ѝ е станало жълто като восък и е започнала да се задушава.
Семейството е изпаднало в паника. Те веднага са се качили в колата и са тръгнали към „Меди Хелп-АС – Неотложна помощ“ в Асеновград, с надеждата бързо да получат спешна медицинска помощ.
В 21:45 часа те са били пред входа. Майката споделя, че са звънели, тропали и викали, но въпреки че детето се е влошавало пред очите им, не е имало абсолютно никаква реакция. Вратите са останали затворени, никой не е излязъл, никой не е попитал какво се случва и никой не е реагирал.
Това ли е смисълът на неотложната помощ, която съществува именно за такива случаи? Как е възможно родители с дете в критично състояние да бъдат оставени сами пред затворена врата? Безразличието в такъв момент е ужасяващо. Когато човек потърси помощ, очаква поне някой да реагира, а не да бъде оставен сам в най-страшните минути от живота си.
Наложило се е веднага да тръгнат към Пловдив. Съпругът ѝ е карал на аварийни сигнали, докато детето е плакало и е повтаряло: „Мамо, колко остава? Умирам…“. Тези думи са нещо, което никой родител не може да забрави.
Жената се пита какво щеше да се случи, ако нямахме кола или възможност да стигнат до Пловдив. Колко още хора трябва да преживеят подобно на това, за да се обърне внимание на проблема? Къде са институциите и кой носи отговорност, когато хора в спешно състояние не могат да получат навременна помощ?
За щастие, те са стигнали до УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, където младите лекари са реагирали незабавно. Те са поели детето веднага, оказали са необходимата помощ и са направили всичко възможно да овладеят състоянието му. Майката им благодари от сърце, като подчерта, че те са показали какво означава истински лекар – професионализъм, човечност и бърза реакция.
Тя споделя тази история не с цел да настрои хората срещу някого, а защото никой родител не трябва да преживява подобен ужас. Надеждата ѝ е този случай да бъде проверен и да се вземат мерки, за да не се окаже някой друг по-нещастен следващия път.
Източник: plovdiv24.bg
