Продължителните горещини през това лято наложиха термина „тропична нощ“ в ежедневието ни. Това са нощите, в които живакът на термометъра не пада под 20°C. При още по-тежки условия, когато температурите се задържат около или над 30°C, говорим за „супертропична нощ“.
Проблемът далеч не се изчерпва само с дискомфорта по време на сън. Когато въздухът не се охлажда през нощта, тялото губи своя естествен механизъм за възстановяване от натрупаната през деня топлина. Това превръща поредицата от горещи дни и нощи в хроничен топлинен стрес. Климатологът д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи предупреждава, че негативният ефект се натрупва постепенно с дни и седмици.
Защо тропичната нощ е толкова опасна? През нормална лятна нощ тялото постепенно отдава излишната топлина и температурата му спада, което позволява преминаването към пълноценен възстановителен сън. Когато нощта остане гореща, този процес е блокиран. Резултатите са видими: трудно заспиване, чести събуждания, повърхностен сън, хронична умора, повишено натоварване на сърдечно-съдовата система, както и раздразнителност и липса на концентрация. При няколко последователни нощи организмът не успява да се възстанови.
Тревожно проучване на Клиниката по кардиология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ показва, че минимални нощни температури над 18°C са свързани с 3,7 пъти по-висок риск от инфаркт. Екипът е анализирал над 7400 случая на остър коронарен синдром и е установил, че опасността не отминава веднага с края на жегата – тя може да се задържи дни наред, като рискът достига своя пик около третия ден.
Д-р Спасова обръща внимание и на понятието „термостареене“. Изследванията сочат, че продължителното излагане на екстремни температури ускорява биологичното стареене. Данните показват, че четири дни гореща вълна могат да се асоциират с девет дни ускорено биологично стареене, а за хората, работещи на открито, ефектът може да достигне цели 33 дни. Става дума за промени в биологични маркери, които оценяват възрастовото натоварване върху човешкия организъм.
Тропичните нощи атакуват организма двойно – тялото се бори с охлаждането, а липсата на сън влошава контрола над кръвното налягане, метаболизма и психиката. Това прави умората зад волана през лятото изключително опасна. След серия от горещи нощи човек може да подцени степента на изтощението си, което е критично при шофиране или работа с машини. Затова кафето не може да бъде пълноценен заместител на качествения сън.
България е изправена пред зачестяване на тропичните нощи, като най-засегнати са районите на Сандански–Петрич и Черноморието. В големите градове ефектът се засилва от „градския топлинен остров“ – асфалтът и бетонът поглъщат топлината през деня и я отдават през нощта. Зеленината и дървесните корони са ключови за охлаждането на градската среда, като те се разглеждат вече не просто като естетика, а като важна мярка за обществено здраве.
Най-застрашени са възрастните хора, децата, бременните, хората със сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, работещите на открито и тези, приемащи специфични медикаменти. За да се запази домът хладен, се препоръчва прозорците да остават затворени през деня при пуснати щори, а проветряването да става само рано сутрин или през нощта. Не забравяйте хидратацията, хладките душове и избягването на тежки храни и алкохол. При признаци като обърканост, силно главоболие, висока температура или припадък, незабавно потърсете медицинска помощ.
Източник: zajenata.bg
