Министерството на финансите обяви, че към края на юли 2026 г. дефицитът в Консолидираната фискална програма възлиза на 2,2 млрд. евро, което е спад с 216 млн. евро спрямо предходния месец. От ведомството коректно уточняват, че това подобрение се дължи до голяма степен на полученото четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 900 млн. евро.
Според информация от финансовото министерство, през август предстоят значителни бюджетни разходи по проекти, обвързани именно с ПВУ. Очаква се точно тогава да се отвори истинската дупка в държавната хазна. С други думи, юлското подобрение на бюджетното салдо е само илюзия.
Реалността е, че показателите на КФП продължават прогресивно да се влошават. Например, дефицитът за първите седем месеца на годината, въпреки големите постъпления от ЕС, остава по-висок от отчетения за същия период на миналата година, когато е бил 2,19 млрд. евро. Преди година липсваха такива мащабни плащания по европейските програми, което означава, че ако ги изключим, негативната разлика в дефицита сега е доста по-чувствителна.
Притеснителен остава и забавящият се ръст на приходите. Към края на юли 2026-а те възлизат на 26,4 млрд. евро, което представлява годишен ръст от 11,3%, докато година по-рано този показател беше 13,5%. Вярно е, че през 2026 г. липсват големите постъпления от корпоративен данък, наблюдавани при авансово събраните налози от банките през 2025-а. В същото време данните за юни показват спад в ръста на приходите от данък върху доходите на физическите лица – от 17,5% за юни 2025-а на 14,6% годишно за полугодието на 2026-а, въпреки че средният размер на самите доходи се е увеличил.
Статистиката за шестте месеца разкрива и съвсем лек ръст на постъпленията от ДДС – от 14,9% на 15,5%, което е крайно недостатъчно за компенсиране на недостига от други данъци. Приходите от акцизи за полугодието на 2026-а пък са по-ниски спрямо същия период на предходната година. Разходите по КФП към края на юли 2026-а достигат 28,6 млрд. евро, отбелязвайки ръст от 10,4% спрямо 2025-а. Положително е, че темпът на този ръст се е свил с над 7 процентни пункта, но отново трябва да се отбележи, че тук не са включени бюджетните разходи по ПВУ, които ще се отразят през август. Едва тогава ще стане ясно колко е реалният ръст в разходната част на КФП.
Като цяло фискалната ситуация остава обезпокоителна и може да се влоши, ако към края на деветмесечието дефицитът достигне 3% от БВП, което е напълно реалистично. Правителството обаче може да удържи този дефицит в рамките на 3,7% до 4% от БВП, ако управлява разумно капиталовите разходи, чийто общ заложен размер според средносрочната бюджетна прогноза е 9,36 млрд. евро. До средата на годината са похарчени 2,36 млрд. евро, като е ясно, че големите разходи предстоят през третото тримесечие. Ако правителството ги ограничи до 6 млрд. евро, ще се постигне чувствително свиване на дефицита.
Съществува и друг, по-правилен подход от гледна точка на икономическото развитие, макар и по-сложен за изпълнение по отношение на дефицита. Той се състои в пълното усвояване на капиталовите разходи, при което плащанията се фактурират своевременно и ДДС върху тях се събира. Това би довело до по-голям от планирания ръст на приходите от ДДС и доходи на физическите лица. Чрез тези по-високи постъпления хазната би получила значително повече приходи при запазване на планираните разходи, което би свило дефицита под заложените нива. Въпросът е дали данъчната администрация ще се справи с подобна схема. Времето ще покаже какви са плановете на правителството.
Източник: dnesplus.bg
