За истинските привърженици на телепатия, телепортация, ясновидство, живот след смъртта и други „паранормалности“ професор Роджър Пенроуз е почти икона.
От една страна, знаменитият физик-теоретик оглавява катедрата по математика на Оксфордския университет, явява се почетен професор на много университети и академии. Той е награждаван с престижни награди, включително с награда Алберт Айнщайн, Волф, медал на Кралското общество.
През 1994 г. за заслугите му в развитието на науката кралицата на Англия му присъжда рицарско звание.
Но от друга страна, този голям учен дава шанс на различни „феномени“ и паранормални явления. Като капитан на науката, как може да е доплувал до такова пристанище? Обяснението е в една удивителна работа на учения.
Той е създал квантова теория на съзнанието. Как е стигнал до нея, е друг разговор, разбираем само за тесни специалисти в областта на теоретичната физика. Мнозина се учудват, че отправна точка са му принципните противоречия между теорията на относителността на Айнщайн и някои положения от квантовата физика.
В резултат от сложни умозаключения този конфликт на двете велики постижения в историята на науката навел учения на… принципи на работата на мозъка. И в края на краищата – на неговата квантова природа.
Не, Пенроуз никога не е споменавал нито за телепатия, нито за това що е душа, нито за висш разум, нито за живот след смъртта. За него това са направили други, по-конкретно съратникът му Стюарт Хамероф – професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, а също директор на Центъра за изучаване на съзнанието.
Може да се каже, че Хамероф по свой начин е развил идеите на Пенроуз. Той казва, че човешкият мозък е природен квантов компютър, нашето съзнание е софтуер, а душата – информация, натрупана на квантово ниво.
И накрая, апотеозът на неговите откровения: квантовата информация не може да бъде унищожена. И ако е така, то след смъртта на тялото информацията се слива с Вселената, където може да съществува безкрайно дълго. „Тази информация е душата – твърди Хамероф. – Смятам, че съзнанието или това, което го е предшествало, винаги е съществувало във Вселената. Възможно от времената на Големия взрив.“
Феноменът „живот след смъртта“ според Хамероф е съвсем обясним от гледна точка на науката. Ако пациентът възкръсне, то душата му се връща от Космоса със съответните спомени. И оживелият човек разказва за тунел, ярка светлина и за това как е излязъл от своето тяло.
Как се отнася към такива откровения самият Роджър Пенроуз, не е известно. Но в същото време е очевидно, че тези учени са се открили един друг.
В теорията на Пенроуз не достигал един важен детайл – носител на квантовото съзнание. Онова, което трябва да бъде основа на квантовия компютър. А Хамероф е подсказал отговора – това са разположени в невроните белтъчни микротръбички.
Още през 1987 г. в една от своите книги той казва, че микротръбичките явно са недооценени от науката. Че не невроните, а именно те в мозъка натрупват и обработват информацията. Професорът убедил Пенроуз в това и сега ученият дует твърди: микротръбичките по своята структура най-много подхождат да бъдат носители на квантовите свойства в мозъка, тоест работят като квантови компютри.
Квантовият компютър, микротръбичките, квантовото съзнание отдавна са станали коз на най-издигнатите апологети на „паранауката“. Те твърдят, че техните „феноменални“ способности са научно обосновани в работите на световноизвестни учени. А това означава, че по този повод не може да има никакви съмнения.
No Responses