Жителите на Кавказ от векове свързват кефира със здравето, силния организъм и дълголетието. Тази ферментирала млечна напитка, богата на пробиотици, днес е сред най-популярните естествени средства за подкрепа на храносмилането и чревната микрофлора.
Когато се говори за народи, известни с дълъг живот и завидна жизненост дори в напреднала възраст, хората от Кавказ често са посочвани като впечатляващ пример. Учените отдавна търсят причините за това явление, а сред факторите, които най-често се споменават, е именно кефирът.
Около кефира съществуват множество народни предания. Според една от най-разпространените легенди пророкът Мохамед подарил на жителите на Кавказ кефирни зърна и им показал как да приготвят напитката. Преданието разказва, че рецептата трябвало да се пази в тайна, защото се вярвало, че ако попадне в чужди ръце, кефирът ще изгуби полезните си свойства.
Макар тази история да принадлежи към устната традиция, интересът към кефира днес е напълно реален. Той е една от най-изследваните ферментирали храни, а редица научни проучвания разглеждат потенциалното му влияние върху храносмилането, имунитета, кръвната захар и холестерола.
Диетологът Бранка Миркович обяснява, че кефирът е ферментирала пробиотична напитка, която се получава чрез ферментация на мляко с кефирни зърна. Те представляват естествена култура от полезни бактерии и дрожди, които създават специфичния състав и вкус на напитката. Освен качествен протеин, кефирът съдържа ценни витамини и минерали. Сред тях са витамините A, B1, B2, B6, B12, D и E, както и фолиева киселина, ниацин, калций, магнезий и фосфор.
Най-голямата стойност на кефира се крие в богатството му на пробиотични култури. Те подпомагат баланса на чревната микробиота – общността от полезни микроорганизми, които живеят в храносмилателната система. Здравата чревна флора има важна роля за доброто храносмилане, усвояването на хранителните вещества и нормалната работа на имунната система.
През последните години са публикувани редица изследвания, посветени на потенциалните ползи от редовната консумация на кефир. Някои проучвания показват, че при хора с диабет редовната консумация на кефир може да бъде свързана с по-ниски стойности на кръвната захар. Също така, кефирът може да има благоприятен ефект върху нивата на общия и LDL холестерола. По време на ферментацията микроорганизмите разграждат част от лактозата, което прави напитката по-лесно поносима за много хора.
За приготвяне на домашен кефир са необходими кефирни зърна и мляко. Най-често се използва краве, но може да се приготви и с козе или овче мляко. Кефирът не бива да се възприема като магическо средство за дълголетие, но със сигурност може да бъде полезен елемент от разнообразното хранене. В комбинация с балансирана диета, редовно движение и здравословни навици, той е част от тайната за жизнен живот на кавказките жители.
Източник: zajenata.bg
