Сърбия провежда днес предсрочни парламентарни избори, които се очертават като най-голямото политическо предизвикателство за Александър Вучич за последните десет години. Срещу управляващата Сръбска прогресивна партия се изправя мощно студентско движение, което организира продължителни антиправителствени протести. Близо 6,5 милиона сърби са призовани до урните, за да решат кой ще управлява държавата в идните години.
В надпреварата се състезават 18 избирателни листи с общо 2418 кандидати, борещи се за 250-те места в сръбския парламент. Основната битка е между коалицията „Александър Вучич – Обединена Сърбия“, водена от Сръбската прогресивна партия, и формацията „Студентска листа – Студентите побеждават“. Самият Вучич се оттегли от президентския пост, за да участва пряко в гласуването и да се бори за позицията на премиер.
Студентското движение доби огромна популярност след трагичния инцидент в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., когато рухнала козирка на железопътната гара отне живота на 16 души. Това събитие отприщи масови демонстрации срещу корупцията и управлението, които продължиха близо две години. Докато протестиращите отправят тежки обвинения в системни злоупотреби, Вучич категорично ги отхвърля, настоявайки, че неговото управление е довело до икономически разцвет и инфраструктурен напредък.
Според сръбската Републиканска избирателна комисия право на глас имат 6 450 523 граждани. За целта са разкрити 8392 избирателни секции, от които 93 са разположени зад граница в 37 различни държави. Гласуването започна в 7 часа местно време и ще приключи в 20 часа, което съответства на 21 часа българско време.
Последните проучвания на общественото мнение сочат изключително оспорвана надпревара. Допитване на „Ипсос“ предвижда 47% подкрепа за управляващите и 40% за студентската листа, въпреки че други проучвания показват дори преднина за опозиционните студенти. При тези прогнози избирателната активност се превръща в решителен фактор за изхода на вота.
Първите неофициални данни се очакват около два часа след края на изборния ден. За осигуряване на самостоятелно парламентарно мнозинство са нужни поне 126 депутатски мандата. Ако нито една формация не достигне този праг, предстоят трудни преговори за съставяне на коалиционно правителство. Изборите са под зоркия поглед на Европейския съюз, тъй като Сърбия води преговори за членство, но отношенията с Брюксел остават сложни поради въпроси, свързани с върховенството на закона и независимостта на институциите.
Източник: standartnews.com
