Има много мнения за живота ни по времето на социализма и сред тях има твърде тенденциозни коментари. Какво си спомням аз накратко?
Помня, че заплатите на родителите ми, обикновени служители, бяха около 240-250 лв.
Да, не бяха много, но с тези заплати те успяха някак си да купят нов апартамент, да го обзаведат и да купят нов автомобил (макар и съветски).
В студентските и заводските столове купоните бяха по 30 ст. – за първо, второ и трето, което си беше почти безплатно за всички.
А в някои заводи си беше направо безплатно. Клошари нямаше, защото поне прехраната беше осигурена за всеки (за разлика от сега).
Всяка година ходехме за 14 дни на море – спомням си, че за възрастни струваше 38 лв., а за децата 18 лв. – пълен пансион! Не за ден – за цялото време.
Баща ми имаше самобръсначка „Жилет“, от ония със сменяемите ножчета. Не знам колко време караше с едно ножче, но беше доста.
Да, ходехме и по бригади като ученици. И всички пазим прекрасни спомени от тях! Не казвам, че онези времена нямаха и своите недостатъци, но те бяха много по-малко от сега.
Нека да бъдем обективни в оценката си за миналото. Дължим го на тези след нас!
Иво Петров
