Тази нощ си отиде една от най-големите режисьорки на българско кино – Мариана Евстатиева-Биолчева.
За кончината ѝ съобщи нейният съпруг проф. Боян Биолчев.
Опелото ще се състои в събота, 27 април 2024 г., в храма „Св.Седмочисленици“ от 13.30 ч.
Мариана Евстатиева-Биолчева изучава кино и телевизионна режисура във Филмовата школа в Лодз, Полша.
Дебютира в документалното кино.
Още с първите си филми проявява интерес към света на децата, който след това пренася и в игралното кино.
Своеобразно изследване как децата възприемат киното е цикълът й от учебни филми „Ние обичаме киното“(1968)
В игралното кино дебютира с „Тигърчето“(1973) по сценарий на Васил Акьов, следва „Мигове в кибритена кутийка“(1979) със Сребърна награда от МКФ-Москва’79 и „Златен Лачено“ от МКФ-Авелино, Италия’81 г.
Филмографията ѝ е пълна с любов и признание: „Похищение в жълто“(1981), по мотиви от повестта на Павел Вежинов „Произшествие на тихата улица“, със „Сребърен Лачено“ на МКФ Авелино’83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания’81; „Дяволското оръжие“(1982), по сценарий на Боян Биолчев, със „Сребърен Лачено“ в Авелино, Италия ’83, „Горе на черешата“(1984), „Търси се съпруг за мама“(1985) със Сребърен медал от МКФ Москва’85 и награда от МКФ Алансон’87, Франция, „Амиго Ернесто“(1986), „Племенникът чужденец“(1989) по мотиви от приказката „Младият англичанин“ на Вилхелм Хауф, предава Б НТ.
За телевизия снима филмите „Отрова в извора“(1985), „Не се мотай в краката ми“(1987) със „Златна ракла“ и Наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионния филм в Пловдив 88, „Здравей, бабо“ (1991), детската новела „Сватбата“(1997) и сериалите „Синята лампа“(1974), „Сбогом, любов“(1975), „Мъже без мустаци“(1989), „Мили, бате – писмата на един дакел“(2001), „Принцът и просякът“ (2005).
