Промените в гласа могат да бъдат ранен знак за Паркинсон: за какво да внимаваме.
Промените в говора могат да бъдат един от ранните симптоми на болестта на Паркинсон. При много пациенти те се появяват още в началните етапи на заболяването, а в някои случаи могат да предшестват по-видимите признаци като треперене, скованост или забавени движения.
Паркинсоновата болест е прогресивно невродегенеративно заболяване на централната нервна система, което засяга предимно контрола върху движенията. Смята се, че в света с него живеят около 10 милиона души. Заболяването носи името на лекаря Джеймс Паркинсон, който описва симптомите му още през 1817 година.
При Паркинсон се нарушава производството на допамин в определени области на мозъка, свързани с контрола на движенията. Именно това води до характерните двигателни проблеми, с които заболяването най-често се свързва.
.jpg)
Снимка: Shutterstock
Най-познатите симптоми са треперене в покой, мускулна скованост, забавено движение, както и нарушения в равновесието и координацията. Паркинсоновата болест най-често се проявява между 45- и 65-годишна възраст, като най-много диагнози се поставят при хора над 60 години. Въпреки това заболяването може да засегне и по-млади пациенти.
През последните години специалисти все по-често обръщат внимание на промените в гласа и начина на говорене като възможен ранен сигнал за Паркинсонова болест. Изследване на учени от Литва посочва, че нарушенията в говора могат да се появят по-рано, отколкото се е смятало досега — дори преди по-очевидните двигателни симптоми. „Вместо тях, по-рано може да се появи увреден говор“, се посочва в проучването. В изследването участват специалисти от Технологичния университет в Каунас и Литовския университет по здравни науки. Те анализират гласови данни, за да търсят ранни показатели за заболяването.
Макар Паркинсон най-често да се свързва с движенията на тялото, заболяването може да засегне и мускулите, които участват в образуването на гласа. С напредването на промените в нервната система могат да бъдат повлияни гласните връзки, диафрагмата и белите дробове. Това се отразява върху силата на гласа, темпото на говорене и яснотата на думите. „Промените в говора се случват дори преди нарушенията на моторната функция, затова промененият говор може да бъде първи знак на болестта“, казва Ритис Маскелюнас от Технологичния университет в Каунас.
Според резултатите от проучването хората в начална фаза на Паркинсонова болест често говорят по-различно от здравите участници. Гласът може да стане по-тих, по-слаб или по-малко изразителен. Речта понякога звучи по-монотонно, а изреченията могат да бъдат по-бавни и накъсани. С напредването на заболяването е възможно да се появят и други промени — дрезгав глас, по-трудно произнасяне на думите, заекване или по-малко естествени паузи между изреченията.
Такива признаци не означават непременно Паркинсонова болест, защото промени в гласа могат да се появят и при много други състояния — стрес, проблеми с гласните връзки, инфекции, рефлукс, неврологични нарушения или възрастови промени. Ако обаче говорът се променя без ясна причина и това продължава, е добре да се потърси лекарска консултация. Ранното разпознаване на Паркинсоновата болест е важно, защото позволява по-навременно започване на терапия и по-добро проследяване на състоянието.
Макар заболяването да е хронично и прогресивно, правилното лечение, рехабилитацията, двигателната активност и логопедичната терапия могат да помогнат за по-дълго запазване на качеството на живот. Специалистите смятат, че вниманието към фините промени в гласа и речта може в бъдеще да има важна роля за по-ранната диагностика — още преди появата на силно изразено треперене или сериозни проблеми с движението.
Добре е да се консултирате с лекар, ако забележите трайна промяна в гласа, необяснимо забавяне на речта, по-тих говор, трудност при произнасяне на думи или усещане, че говорът ви е станал по-монотонен. Особено важно е да не се отлага преглед, ако тези признаци са съчетани с треперене в покой, скованост, забавени движения, нестабилност, промяна в походката или проблеми с фините движения на ръцете. Промененият говор сам по себе си не е диагноза, но може да бъде сигнал, че тялото изпраща предупреждение. Колкото по-рано се потърси медицинско мнение, толкова по-голям е шансът състоянието да бъде оценено навреме и да се предприемат подходящи мерки.
Източник: zajenata.bg
