Археолози се натъкнаха на изключителна находка от около 25 фигурки на костенурки, за които се смята, че са на възраст до 16 500 години. Откритието е направено по време на разкопки в Северозападна Турция.
Предметите са открити на археологическия обект при хълма Гедиккая и пещерата Ин в района Инхисар, провинция Биледжик, съобщи Анадолската информационна агенция. Разкопките са проведени в периода между 18 май и 18 юли от екип от 14 души, под ръководството на професор Дениз Сари от катедрата по археология на университета „Шейх Едебали“ в Биледжик. Проучванията се осъществяват от името на Министерството на културата и туризма.
Фигурките са изработени от варовик, като част от тях са покрити с глина. Най-големият екземпляр достига около 30 сантиметра дължина и 20 сантиметра ширина. Радиовъглеродното датиране на археологическия контекст поставя находките в периода между 14 500 и 11 200 г. пр.н.е., съответстващ на епипалеолита. Изследователите предполагат, че артефактите са създадени за ритуални цели и са били умишлено поставени в пещерата.
Професор Сари отбелязва, че първите археологически материали в пещерата са идентифицирани още през 2017 г. по време на теренни проучвания. Впоследствие, между 2019 и 2023 г., бяха проведени спасителни разкопки под ръководството на музея в Биледжик, а тази година университетът започна нов етап от работата си въз основа на президентски указ. „Артефактите ни показват, че това е било важно култово и ритуално място“, споделя Сари, допълвайки, че откритите костенурки добавят ново измерение към ритуалния контекст на пещерата.
Повечето от фигурките са грубо оформени, което подкрепя хипотезата, че са изработвани специално за ритуали, а не като прецизни декоративни предмети. Сари прави сравнение с практики като Хъдърлез, при които хората оставят символични послания. „Тук има кръгова архитектурна структура. Около нея открихме варовикови фигурки на костенурки, много от които са незавършени или набързо оформени и са били поставяни изправени в земята“, обяснява тя.
Екипът проучва и възможността праисторическите общности да са възприемали самия хълм Гедиккая като костенурка, което би могло да постави основите на планинско поклонение. Въпреки че е твърде рано за окончателни заключения, Сари посочва, че много от фигурките изглеждат умишлено оформени така, че да наподобяват хълма. Символиката на костенурката, често свързвана с дълголетие и издръжливост, е била широко разпространена в натуфийската култура и сред общностите от горния палеолит. Фигурките вече се намират в музея в Биледжик и в университета „Шейх Едебали“ за по-нататъшна консервация и анализ.
Източник: standartnews.com
